ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
23-годишният Георги Георгиев е от голямо семейство – има 11 братя и сестри, част от които вероятно все още живеят при майка му в родното му село Добрина, община Провадия. Дали къщата на жената е изпълнена с весела глъч обаче, Георги няма как да знае, пише "Петел".
Не познава нито майка си, нито баща си, нито братята си. Изоставен е в деня на раждането си. Отраснал е във варненския дом за деца „Княгиня Надежда“ заедно с един от братята си - Димитър, когото застигнала същата самотна съдба.
„Средното си образование завърших в София. Много исках да уча специалност „Железопътен транспорт“, затова ме преместиха в столичния дом за изоставени деца „Славейков“, разказва тегобите си младият човек. След като навършил пълнолетие, разчитал на помощта на фондация „Конкордия България“, като междувременно работел в частна фирма. По стечение на обстоятелствата обаче загубил работата си, а с това и дома си. Когато нямаш семейство, на което да разчиташ, загубиш ли дохода си, губиш и квартирата си. „Неведнъж съм бил по улиците и по пейките“, казва Георги.
В трудни моменти вместо на родната си майка той разчитал на бивши възпитатели от дома, в който отраснал, или пък на други момчета, изоставени от родителите си като него. „Трудно е с работата, но брат ми Димитър много ми помогна. Така през лятото на 2013 г. започнах като общ работник в един хотел на Златни пясъци. Хората останаха с добри впечатления от мен, дадоха ми препоръка и казаха, че отново ще бъда поканен за следващия летен сезон. Бях съумял да си спестя пари, докато работех, с мисълта за зимните месеци, когато ще ми е по-трудно. Мислех, че всичко ще се нареди, че животът ми ще тръгне нормално“, разказва младежът.
Но настъпва поредният обрат в живота му. На 29 август, докато бил в района на шадраваните в центъра на Варна, го ограждат четирима цивилни полицаи, които му слагат белезниците и го отвеждат в полицейското управление за разпит. Там Георги научава, че е уличен в грабеж, станал на 27 декември 2012 г. „Разпитваха ме в продължение на 7 часа. Плачех, бях уплашен и безпомощен. Накрая подписах разни документи. Срещнах се и със съдебен психиатър. След това ме освободиха с мярка „подписка“, разказва момчето. Следващите няколко месеца той прекарва ту във Варна, ту в София.
Все при свои приятели и познати, с които съдбата го е срещнала. През януари брат му Димитър се свързва с него по телефона и му казва, че трябва да се върне в столицата, тъй като пристигнал обвинителният му акт. „Аз съм на 23 г. и съм потресен. Четох обвинителния акт и бях в шок, все още съм“, казва Георги. От него научил подробности около това, в което го обвиняват. Там е записано, че на 27 декември рано сутринта нападнал жена, която тъкмо се прибирала от нощна смяна като касиерка на жп гарата. На кръстовището между улиците „Патриарх Евтимий“ и „Неофит Бозвели“ Георги забелязал, че тя върви сама и наоколо нямало никого.
Тъй като нямал пари, а искал да се прибере в София, той решил да я ограби. Нападнал я в гръб и сграбчил дамската й чанта. Дръпнал я рязко и тъй като жената се опитала да се защити, паднала на земята по корем. Според обвинението Георги дърпал плячката си, като влачил падналата на земята жертва, която се опитвала да се защити, крещейки. Така дръжката на чантата най-сетне се скъсала и той побягнал. Подир него се втурнала и жертвата, но не успяла да го догони. В дамската чанта, която той хвърлил в една от уличките по пътя си, намерил мобилен телефон, документи и 50 лева.
Според прокуратурата младежът хвърлил ненужните му вещи, прибирайки само парите и телефона, който по-късно продал за 10 лева. „Това, че съм я влачил, е най-гадното в целия обвинителен акт“, коментира момчето. Кълне се, че никога не е виждал споменатата в документите жертва и че не би извършил подобно нещо.
Пак от текста на акта той разбрал, че са му поставили диагноза параноично личностово разстройство, но все пак според експертите към момента на деянието Георги е могъл да разбира действията си, така че може да носи наказателна отговорност. „Чета и съм в шок. Назначиха ми служебен защитник, който преди делото ми звънна два пъти, но не сме се срещали. С него се запознах в съдебната зала на 6 март“, продължава разказа си младият мъж. Преди делото адвокатът му предложил да признае вината си, за да се мине по съкратената процедура и така наказанието му да е по-малко.
Освен това заради чистото съдебно минало на младежа защитникът предположил, че наказанието ще е пробация или условна присъда. „Но аз как да призная нещо, което не съм направил. Искам да бъде оневинен. Как ще отида пак да работя на Златните, ако хората знаят, че съм с присъда“, чуди се момчето, разсъждавайки, че грозното петно в биографията му ще го обрече на мизерия и клошарски живот до края на дните му. Тъй като не се съгласил с предложението на адвоката си, той поискал от съда отвод на защитника му.
Така делото е насрочено за 24 април, когато Георги би следвало да се представлява от друг адвокат. Кой е той обаче, засега младежът не знае.
