ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Табелка "Белград" – така започва едно вълнуващо пътешествие, за което не е нужно само смелост, но и две луди глави. Приключението на Иво и Лора, които с две огромни раници изминаха на стоп разстояние от София до Полша - 1164 км, за да хванат самолета за необятната и непозната Исландия.
Ето какво разказаха за приключението си пред БГНЕС младите авантюристи Иво и Лора: На изхода на София, посока Калотина, точно в 14:42 часа на 15 юни двамата вдигат табелката „Белград” и пътешествието започва. Три минути по-късно спира кола с трима души – двама французи и един японец - студенти по Еразъм в СУ. Оказва се, че пътуват за Белград. След няколко часа се озовават в сръбската столица.
„Решихме да намерим Wi-Fi и да си запазим хостел за вечерта. От парка продължихме по Knez Mihailova – най-известната стара търговска улица в Белград. Архитектурата на сградите и множеството заведения и тълпи придават специфична градска атмосфера”, пишат Лора и Иво в свой пътепис, който винаги, когато имат време изпращат на семейство и приятели в България. В 13:45 часа на другия ден: „Отпътувахме от Белград с автобус 706, който отива към Батајница (Batajnica) – квартал на Белград.
Питахме шофьора за два билета, той ни ръкомахаше и обясняваше „No money” …Попитахме още два пъти, не получихме различен отговор, нито успяхме да си купим билети. Ситуацията ни се стори неадекватна и решихме да попитаме някой от пътниците как да си купим билети, но затвърдително ни отговориха, че нямало нужда. Бяхме озадачени. Предстоеше ни 40 минути пътуване с този автобус, за да успеем да стигнем до покрайнините на града, от където минава и главният път Е75 за Будапеща. Бяхме свалили раниците и решихме да поседнем. След няколко спирки се качи контрола, провери всички пътници без нас двамата, все едно не съществуваме, все едно не ни вижда.
Беше много забавна случка. Аз тъкмо си мислех как да и обясня, че въпреки няколкократните ни опити не сме успели да си купим билети, но за наш късмет това не се наложи. Слязохме от автобуса и трябваше да походим малко, за да излезем на главния път. Оставихме тежките раници на земята и започнахме да стопираме с табелки Novi Sad и Budapest. Няма и 20 минути чакане и спира ТИР. Шофьорът беше младеж на нашата възраст, от 4 години практикува професията си. Оказа се, че той пътува за Будапеща, но ще има престой за през нощта на границата между Сърбия и Унгария, за това решихме да пътуваме с него до границата.
Прекосихме Дунава. Три километра преди границата имаше огромна колона от ТИР-ове. Слязохме с идеята на вървим пеша и да стопираме след граничния пункт. След около 200-300 метра имаше бензиностанция. Аз влезнах вътре и докато се върна с вода, Иво беше намерил един българин с джип, който пътуваше с дъщеря си за Мюнхен и минава покрай Будапеща.
Пътувахме с него и той ни остави на една бензиностанция на около 30 км преди града. Там попитахме четирима души да ни откарат. Петият се съгласи да ни качи. Помоли ни да го изчакаме за няколко минути, след което се върна с Kinder шоколад за нас двамата и потеглихме. В колата продължихме да си говорим много, той искаше да чуе нашата история, хареса му и сподели, че той също мечтае за нещо подобно от години.
Разказа ни, че след две седмици заминава за Испания с приятелката си и помоли да му изпратим препоръки за места, които си струва да се посетят. Стигнахме до Будапеща. Градът вече ни е познат (през март с Иво бяхме тук), така че се ориентирахме бързо и се качихме на синьото метро до спирка Kálvin tér, откъдето поехме по RádayUtca в посока дома на нашия приятел Доми.
Пренощувахме, сбогувахме си и се насочихме към Kálvin tér със зеленото метро до последната му спирка, на 10 минути пеша, от която се намира голяма бензиностанция – добро място за намиране на превоз в нашата посока. Оказа се, че бензиностанцията е доста популярна сред обществото на стопанджиите. Заедно с нас двамата бяхме общо 10!
Цялата бензиностанция беше окупирана от всички страни с младежи за различни посоки – на входа имаше трима стопаджии приятели, които пътуваха за Австрия/Германия; на изхода имаше един поляк за Полша; след него двама за Загреб, към които се присъединиха още двама за същата посока. За нас нямаше място и решихме да си останем на бензиностанцията и да разпитваме спиращите. Оставихме си раниците, за да не ни тежат и видяхме една двойка – момче и момиче – на последната колонка.
Говорихме с тях и се оказа, че пътуват за Загреб и така успяхме да помогнем на двама от чакащите за Загреб. Няколко минути по-късно тримата, които чакаха в началото на бензиностанцията, си намериха превоз и така ние заехме тяхното място с таблека Братислава/Бърно малко преди 11 часа. След около половин час ни взе един младеж с хубава музика (Metallica), който пътуваше за Komárno, Slovakia (на около 90 км от Будапеща) и ни остави на един паркинг.
Понеже бяхме прегладнели, решихме да оставим табелката на раниците ни и да хапнем. Малко след това спря бус с трима българи, които пътуват из Европа като крайната им дестинация беше Манчестър, Англия (където единият от тях живее и преподава английски, а другите двама (братя) просто го придружават и в последствие се връщат обратно в София). Следващата им дестинация беше Братислава, така че пътувахме заедно натам. По пътя видяхме още един стопаджия и решихме да спрем и да го вземем и без това имаше достатъчно място за още хора.
Оказа се, че това е полякът от бензиностанцията до Будапеща. Слязохме на 2 км преди Братислава и от там ни взе един чех, пътуващ за Бърно. Ние бяхме първите стопанджии, на които спира. Поговорихме си за виното, както и за добрите и лошите страни на Европейския съюз. Като винар ни препоръча някои от сортовете, които си струва да се опитат в Чехия. Закара ни след края на града, където си отчакахме 2 часа за Острава. Никой не спираше и се бяхме отказали. Решихме че ще трябва да прекараме нощта в Бърно.
За да се върнем в града трябваше да ходим около километър-два по магистралата, нямаше къде да пресечем от другата страна, затова вървяхме в посока насрещна на колите, идващи от Бърно в посока Острава. Много ми дотежа и помолих Иво да спрем за секунда, за да стегнем презрамките на раницата ми. В следващия миг спря една млада девойка, която не говореше английски, но пътуваше за Острава и беше видяла табелката ни по необясним за нас начин. Качихме се в колата и с усмивка до ушите, се обадихме на леля Сирма да й съобщим, че тази вечер ще й гостуваме.
Натрупаната умора от изминатите километри и тежките раници започна да ни се отразява. Чувствахме се доста изтощени и решихме да се отклоним от първоначално запланувания маршрут и да си отдъхнем в Краков. Леля Сирма ни изпрати до жп гарата в Острава и от там си взехме влак до Chotěbuz – около 35 минути разстояние. От спирката на влака до разклонението към Полша имаше около 2 км.
За да не мъкнем раниците, решихме да вземем автобуса за две спирки. Не можахме да си купим билети, тъй като нямахме никакви чешки крони, освен това шофьорът не спря на нито една от четирите спирки и се озовахме в Český Těšín. Мина известно време докато се ориентираме къде сме и на къде трябва да ходим. Не беше никак лесно и да намерим човек, който да говори английски, но в крайна сметка успяхме да се справим и имахме огромен късмет с намирането на превоз. И попаднахме в рая.
Краков се оказа страшно красив град. Пийнахме по чайче на главния площад, насладихме се на гледката на красивите архитектурни дела и след залез се отправихме към новия ни дом – Benedict hostel, където спахме на триетажни легла. В следващите два дни не спира да вали, затова се отдаваме на пълна и заслужена почивка. За следващата ни дестинация – Гданск, решихме да вземем автобус, главно заради държа. За почти 600 км платихме по 30 лева на човек, което си е доста добра оферта.
Успяхме и да напазаруваме доволно в Полша. Пристигнахме в Гданск късно вечерта. "Откраднахме" си безплатен WiFi от мола, който беше затворен, за да си запазим хостел за вечерта. Междинната крайна дестинация бе достигната! На летището в очакване на нашия полет - Рейкявик – КЕФ, и в неизвестност от това какво ни очаква от тук нататък. Исландия, идваме! Очаквайте следващата част от приключението на Иво и Лора.
