Последвайте ни в Google News Showcase
Тази година денят за ухажване и подмазване на студентите от страна на политици и властници преминава в особената атмосфера с марката „контри”.
Апотеозът беше милото тържество със студенти, които предпочитат да седят на топло, светло и уютно място с властта, за разлика от онези, които студуват, будуват и лудуват на протестите.
Контрапразникът тече всъщност отдавна като подготовка за 8 декември.
В България беше селектирана особената порода на контрапротестиращия студент. Това е студентът на бъдещето: послушен е, много обича да учи и изпълнява командата „залегни”, когато протестиращите му изкрещят „стани”. Той не само не пречи на властта да си прави каквото иска, но и я аплодира на 8 декември- контра на онези студенти, освиркали монарха в далечната 1907-ма.
Днес целта е да бъдат контрирани, т.е. отсвирени протестиращите студенти. Става по свирката на една власт, която доказа своята гъвкавост в пречупения кръст при съюзяването на националистическо-социалистическа основа.
Контрапротестиращият свири по партитурата на властта на тънката струна на ученолюбието, прословуто като трудолюбието ни- комплимент,с който ни почеса зад ушите монархо-премиерът, когато ни прелъстяваше с обещание да ни оправи.
Злите европейски езици междувременно ни поставиха на последно място в ЕС( и) по образование, но това не плаши душите наши.
Селекционерите на контрапротестиращия студент всъщност опровергават злите европейски езици с научното си постижение, ашладисвайки по мирен начин младостта с послушанието и подчинението.
Контрапразникът на контрапротестиращите може за краткост да наречем пълник…( попълнете сами многоточието според представите си с какво е пълен- според мен е пълен с очаквания за нещо видяно и живяно в епохата на голямото соцпослушание).
Протестостеронът на протестиращите пък може да бъде контриран с бром в напитките, какъвто ( по наше войнишко убеждение) ни сипваха в чая в родната социалистическа казарма.
Честит пълник (т.е. контра на празник) на контрите и весел празник на останалите!
Анализът е публикуван в Ivo.bg
