Последвайте ни в Google News Showcase
В края на 50-те години на миналия век комунистическите власти в България трескаво сменят табелите на площади, заводи и улици, които носят името на загиналата малко преди 9 септември 1944 г. ремсистка Йорданка Чанкова. Причината е тоталното разжалване на нейния съпруг Георги Чанков през 1957 г. По заповед на Тодор Живков Чанкова връща посмъртно моминското си име Николова и с него продължава да бъде ползвана от комунистическата пропаганда.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Георги Чанков е сред видните комунистически функционери от времената, в които комунистическата партия е в нелегалност. След 9 септември заема редица важни постове в партията и държавата, а в апогея на кариерата си предлага самия Тодор Живков за първи секретар на партията. За благодарност малко по-късно последният го сваля от всичките му постове, опитва се да изтрие името му от историята на партията и да го изпрати в забвение.
Георги Чанков е роден през 1909 г. Става член на Работническия младежки съюз (РМС) през 1927 г. След това постепенно се издига в йерархията на младежката комунистическа организация. След участие в няколко стачки и сблъсъци с тогавашната полиция през 1930 г. Чанков е приет за член на БРП (комунисти). По тази линия година по-късно Централният комитет на партията го изпраща да учи в Международната ленинска школа в Москва. Връща се в България в края на 1932 г. и малко след това е избран за секретар на ЦК на Българския комунистически младежки съюз. В този период Чанков заживява на семейни начала с Йорданка Николова и получава първата си присъда. Осъден е задочно на десет години затвор заради участието си в стачка на текстилните работници в Сливен. По време на стачката е арестуван, но успява да избяга от полицейския участък. Получил първата си присъда, през септември 1934 г. Чанков отново успява да замине за Москва. Там той е представител на БКМС в Комунистическия интернационал на младежта. По време на престоя си в съветската столица Чанков едва не попада под ударите на чистката, която провежда Сталин в редовете на партията. Младият комунист за кратко е обявен за враг с партиен билет, но бързата намеса на Георги Димитров успява да го спаси от престой в концлагер.
Веднага след спасяването си Чанков се връща в България и участва в сливането на дейността на Комсомола и РМС. Обединението на двете младежки комунистически организации приключва през 1938 г. Докато Чанков обединява младежките комунистически движения, съпругата му излежава двегодишна присъда за нелегална дейност. През април 1939 г. е освободена от затвора. Три месеца по-късно обаче, докато двамата влюбени се снабдяват с документите, необходими за оформянето на официален брак, полицията блокира квартирата им и ги арестува. Двамата съпрузи попадат в Софийския централен затвор. В църквата на затвора те се венчават и си дават клетва за вярност. Именно тогава Йорданка Николова приема името Чанкова, което две десетилетия по-късно ще й бъде отнето от мечтания от нея комунистически режим. По време на процеса Йорданка Чанкова е оправдана, защото според тогавашния действащ нацистки Зако за защита на държавата, роднини имат право да укриват своите близки. Георги Чанков обаче получава допълнителна нова присъда от една година за ползване на чужди документи и е изпратен първоначално в Сливенския затвор, после в Плевенския, а накрая в затворническия лагер до хасковското село Динево.
По време на три и половина годишния си престой в затворите Чанков е избран в ръководството на затворническата партийна организация. Заедно с Райко Дамянов и Георги Михов ръководят импровизиран затворнически съд, който подготвя новоарестуваните политически затворници да се защитават пред военнополевите съдилища. Благодарение на тази подготовка много от обвинените получават по-леки присъди. През февруари 1943 г. Чанков успява да избяга от лагера в Динево. Така той за втори път се измъква от репресиите на държавата.
Излязъл на свобода, комунистът е определен за секретар на Окръжния комитет на БРП (комунисти) в София, а през април 1944 г. се включва в партизанската база на Трънския отряд. Като партизанин Чанков участва в редица бойни действия с полицията и армията, а по време на Деветосептемврийския преврат взима участие в завземането на военното министерство. Веднага след „революцията” е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП. Легендите разказват, че след преврата Чанков е спасен за втори път от приятеля си Георги Димитров. „Синът на работническата класа” успява да го измъкне от лапите на съветските чекисти и Сталин, които го нарочват за съратник на изпадналия в немилост Трайчо Костов. След смъртта на Димитров през 1950 г. Чанков е избран за зам.-председател на Министерския съвет.
През 1956 г., по време на Априлския пленум, на който сталинистът Вълко Червенков е свален и сменен с новия диктатор Тодор Живков, бившият партизанин подкрепя последния. Двамата са близки приятели, но далеч по-вълнуващата преддеветосептемврийска биография на Чанков го превръща в естествен конкурент на Живков. Мнителният правчанин решава да не рискува с амбициозния си другар и по време на Юлския пленум на партията от 1957 г. успява да се разправи с него. На пленума тогавашният министър-председател Антон Югов изнася доклад, в който обвинява Чанков във фракционна дейност и провеждане на линия, насочена против партийната политика. От генерал Чанков е разжалван до редник, а от зам.-премиер пада до инвестиционен директор на Циментовия завод в Девня и директор на Държавното земеделско стопанство в Свищов. Поради влошеното си здравословно състояние от 1960 г. ветеранът минава временно в пенсия.
В средата на 60-те години Живков смекчава отношението си към бившия си приятел и го изпраща посланик в Бразилия, а след това - и в Белгия. След отзоваването си Чанков се пенсионира и участва на доброволни начала в ниските нива на партията. Въпреки това той доживява края на комунизма и реабилитацията си в партията. Тя се случва на 8 януари 1990 г. с решение на Политбюро. Въпреки драматичния си живот Георги Чанков достига завидно дълголетие. Умира през 2004 г. на деветдесет и пет годишна възраст. Пет години по-рано е написал и публикувал мемоарите си, озаглавени „Равносметка”.
