Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Какви са рисковете пред кабинета „Радев“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За трети път в България – след Жан Виденов и Иван Костов – имаме политик, който разполага с категорична подкрепа на правителството в парламента. Румен Радев спечели изборите на 19 април и след месец парламент и правителство вече работят. Безспорно това, че след 5 години поредица от избори и бързо сменящи се правителства институциите започват да работят без протакане и разправии, а съотношението на силите е такова, че минимизира риска от нови предсрочни избори, се приема с облекчение от българите. Постоянният въпрос „кога ще са новите избори“ се замени с въпроса „ще се справи ли новото правителство“. Условията това да се случи или не са няколко.
На първо място е монолитността на правителственото мнозинство в парламента. Засега няма никакви знаци за проблеми в парламентарната група. Нещо повече, целта на депутатите на „Прогресивна България“ е да имат пълен мандат, което е достатъчно силен мотив срещу каквито и да било сътресения в групата. Дори да има народни представители, които се оттеглят, на тяхно място ще влязат следващите в листите. Дадените до този момент знаци са ясни – в парламентарната група съществува дисциплина, ред и отговорниците за това също се заявиха. Никой не си позволява собствени мисли и действия. И в началото, както и в следващите месеци – вероятно поне до края на годината – тази военизирана организация на парламентарната група ще бъде водеща в поведението. Обикновено т. нар. ролеви конфликт – между очакванията и нуждите на избирателите от неговия регион и налаганите позиции и решения от центъра – настъпва между първата и втората година в работата на народните избраници. Разбира се, повечето и след този период избират да останат верни на центъра, а не на избирателите си. Така че разпад и проблеми в парламентарната група нито има, нито се очаква да се случат в близката година, което води до извода, че първото условие правителството да работи спокойно е налице.
На второ място, това са кадрите – неслучайно част от опозицията в лицето на ДБ и ПП така яростно атакува всяко персонално решение в правителството. В същото време, когато си първи, и то с такъв резултат, нормалната реакция е да се уважи изборът, който правиш. Разбира се, това не изключва критика, но да организираш кампания с ясни мишени, лепене на етикети, повтаряне на едни и същи примери и информация както от журналисти и медии, така и от анализатори – това ясно показва, че проблемите както между доскорошните партньори, така и вътре в отделните партии в бившата коалиция ПП-ДБ ще бъдат решавани чрез създаване и атака към външния враг. Подобна стратегия – бой по врага, за да изключим вниманието към нашите проблеми – може и да помогне, но фактически не подменя разговора за разделението и проблемите както в ПП, така и в ДБ. Фокусирането единствено върху личностите в правителството и в същото време подкрепа на първите внесени законопроекти от ПБ само засилва тезата за слабостта на опозицията и силата на новата власт. Разбира се, кадрите са изключително важни за това какво точно ще прави правителството и как ще го прави.
Ключът към успеха на това правителство, както и на всяко друго, е в ръцете на отделните министри, а отговорността изцяло лежи на плещите на министър-председателя. И тук се крият най-големите рискове както на успеха, така и на неуспеха. От една страна, Радев е човек, свикнал да ръководи и да формулира задачи за изпълнителния персонал около него. И комуникационно това показва новата власт – Радев казва насоките. Накратко и общо. Следва рапорт – от отделни министри: работим и бързо ще покажем резултат от изпълнение на поставените задачи. И отчетът постъпва по реда на поставяне на задачите – депутатите започнаха отчета. Ще последват и министрите.
Тази организация на действието и говоренето е особено успешна в кризисна ситуация. Колкото повече се натрупва опит и необходимост от непрекъснато съгласуване на всяко действие с отговорника в центъра, толкова ще се засилва ерозията на този модел, който е особено успешен в ограничени сфери на човешката дейност. Там, където всичко се движи от предписани и ненарушими правила и ред. За съжаление на новите властници, обществото е съвсем друга сфера. Така че, този стил на управление, който се демонстрира като навлизане на новото и промяната, е достатъчно древен и резултатите от неговото следване в условия, които се променят и стават все по-неадекватни, също са добре познати и изучени.
Така че вторият извод е, че относно отделните министри и властови фигури колкото по-адекватни са те на промените в обществото и на процесите в него, толкова по-ясно можем да кажем, че кадровите решения няма да попречат, а някои дори ще са полезни за изпълнението на поетите обещания. Но ключовият момент тук е, че в съвременния свят е невъзможно да облечеш униформа на нито един министър или депутат, които са истински личности, с авторитет, професионализъм и опит. Поне не за цял мандат. Защото именно от техните персонални качества на управленци и политици зависи справянето им с поставените задачи, както и със създадените у хората надежди и очаквания. Тази персонална отговорност – с името и авторитета на всеки, и подчинението на стриктната дисциплина, създавана от центъра, която е в резултат на отговорността, името и рейтинга на основните фигури, изключително трудно се поддържа в синхрон едновременно и еднакво за всеки във властта.
На трето място е умението да се изгради т. нар. корпоративен образ на правителството. Колкото хората да харесват един или друг, а в този момент основно и единствено Радев – категорично от неговите избиратели, но и с различна доза надежда от повечето българи, че поне в основни линии ще се справи с проблемите пред държавата и обществото, влизането на повече политици на терена на дейността, на конкретните решения и действия, неизбежно води към оценка на два образа. Този на правителството и справянето му като цяло с предизвикателствата и проблемите. И този на отделните министри и депутати и тяхното умение да приемат ефективни решения и да организират постигането на ефективни резултати. И двата образа ще водят към Радев. А това поставя на изпитание следваната в момента стратегия той да остава настрани от всичко, което води до негативи. Пример за това е крайното неудоволствие, което Радев демонстрира на всеки въпрос, който съдържа някаква степен на критика и/или негативизъм, както и на допускането от негова страна на отговори на тези въпроси, които невинаги демонстрират сила и увереност чрез допускане на ирония и обезценяване на въпроса.
Разбира се, има и още достатъчно важни и решаващи критерии, анализът на чието действие формира отговора на въпроса – ще се справят ли правителството и Радев. Но и представените по-горе показват, че рисковете и предизвикателствата тепърва предстоят. А липсата и дори наличието на опит ще играят еднакво решаваща роля. Защото в политическия процес има множество интереси, всяка партия и правителство може да отговори само на част от тях. Предизвикателството е в това, решаването на всеки проблем и задоволяването на всеки отделен интерес на различните социални и професионални групи в обществото да съдържа в по-голяма част грижа за общото благо, т. е. във всяко решение да е ясно какво то създава за българите, а не само за някои българи.
