Последвайте ни в Google News Showcase
Величието на стореното от Чудомир рано или късно ще разчупи мълчанието около неговото име, но Чудомир ще се върне с целия си блясък в българската литература. Така литературният историк и критик Йордан Каменов започна литературната вечер в столичния културен институт "Красно село", посветено на сладкодумния разказвач Чудомир (Димитър Христов).
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Вечерта бе посветена на днешният рожден ден на майстора на слово – 25 март 1890 година. (Чудомир живя до 1967 година). Неин организатор бе Театърът на словото към Българската академия на науките. Във встъпителното си слово Йордан Каменов, който е вдъхновителят и двигателят на този театър, изтъкна, че Чудомир изгражда един завършен свят към национално познание.
По думите му ненадминатият майстор на словото рисува националния характер на българина – конюнктурен, шмекер, тарикат, отдаден на ниски призвания, но самоизмамващ се с величавост, склонен към корупция, измама, живуркане и оцеляване вместо към съзидание и градеж. Чудомир приживе бе станал мярка и марка, находчиво обобщи известният ни литературен критик и историк. Неговите герои и внушения са злободневни и за днешна България, бихме добавили ние. Аплодисментите обаче на вечерта обраха актрисата Богдана Вулпе и колегата й Михаил Бъчваров. "Синекур", "Отчет", "Приятели", "Гратиси", "Три века преди Христа", са само част от разказите на ироничния сладкодумец, които представители на Мелпомена представиха пред немногобройните (около 100-на души), но верни почитател и на словесността.
След прочита на всеки разказ залата спонтанно избухваше в ръкопляскания, за които не бяха необходими светващи надписи "аплаузи". Разбира се, че заслугата за това е на сочното, островато, но и някак добронамерено слово на писателя. Който всъщност е и живописец и доста точно е изографисал националния ни характер. Но заслуга имат и дарованията на Вулпе и Бъчваров. Изключително пестеливо, без жестове и тяло, а само с глас, интонация и ритъм на речта, те пресъздадоха българския характер, така точно изографисан от майстора на словото. Специално внимание заслужава и другият участник в академичния Театър на словото – композиторът и пианист Валентин Стамов. Маестрото ни пренесе към някогашната епоха не само с някои известни стари градски песни, но и със собствени композиции, които звучаха съвсем по "чудомировски" - палави, любопитни, леко тъжни и с гротескови внушения.
