За да станеш междуднароден шофьор и да обикаляш Европа, трябваха връзки
Последвайте ни в Google News Showcase
Като бях ученик, имах приятел, чийто баща беше тираджия. Щом се върнеше от курс, задължително канеха и мен, за да ме почерпят с шоколад във вид на златен долар. А приятелят ми получаваше западни дънки и още куп други подаръци. Майка му – блузи, шалове, бижута. Да си кажа право, завиждах му.
По времето на социализма да бъдеш тираджия беше доста престижно. Тогава хората упражняващи на пръв поглед обикновените професии като барман, занаятчия, таксиджия, бензинджия, склададжия, пилот или продавач в Кореком се смятаха за елита на соца. Това важеше и за международните шофьори или т. нар. тираджии.
Популярността на „тираджиите“ заради нелегалната търговия със западни стоки и сравнително високия им за времето жизнен стандарт превърна професията им в една от най-желаните, за която е трябваха връзки и пари на ръка, за да се вредиш. Знаеш обаче, че добереш ли се веднъж до кормилото на ТИР-а, лесно ще ги избиеш. Най-важното бе, че обикаляш цяла Европа и отвъд нея във време, когато повечето хора у нас само мечтаеха за това.
„Тираджиите“ са едни от най-типичните представители на „работническата класа“ и бяха на дъното на социалната йерархия – те са не особено образовани, без специална квалификация и не са много високо платени. От друга страна, като част от хората, които пътуват най-често в чужбина, имаха достъп до някои от най-желаните привилегии по времето на социализма – контакт със западния свят и притежаване на твърда валута.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Цялата статия и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
