Това 22 годишно момиче оцеля след градушката от куршуми в Париж! Нейните думи ще ти влезнат дълбоко под кожата!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това е посланието на 22-годишната Изобел, която в нощта на петък 13 отива на рок концерт в Париж. Тя никога няма да бъде същата, защото очи в очи се е срещнала с ужасното лице на тероризма. Прочетете историята й и вижте забележителната сила на това младо момиче, решено да продължи, въпреки жестокостта, на която е станала свидетел и спомените, за която ще я преследват до края на дните й:
"Никога не можеш да предположиш какво ще ти се случи. Беше просто петък вечер на рок концерт. Атмосферата беше толкова приповдигната - всички танцуваха и се усмихваха. Но когато няколко мъже влязоха през главните входове и насочиха оръжията си право към нас, помислихме, че това е част от шоуто.
Не беше просто терористична атака, беше кървав кошмар. Дузина хора бяха разстреляни точно пред мен. Локви кръв заляха пода. Плач на мъже, които държаха умиращите си жени в прегръдките си, плач на мъже, чиито жени вече бяха мъртви. Съсипани съдби, разбити семейства. Всичко това станало само за миг.
Шокирана и абсолютно сама в тълпата, преструвайки се на умряла в продължение на час, лежах сред телата, оглеждани от оцелелите, с надежда, че ще открият близките си живи. Сдържах дъха си, опитвайки се да не мърдам, да не плача - без да издавам пред онези чудовища страха, който искаха да видят у нас.
Извадих невероятен късмет да оцелея. Но толкова много от нас нямаха този късмет. Хората, които бяха там по същата причина, поради която и аз - да се забавляват в петък.
Светът стана жестоко място. Събития като това, лицата на тези чудовища и липсата на каквато и да било човещина у тях ще ме преследват до края на дните ми. Начинът, по който стреляха директно в телата, без капка мисъл за човешкия живот, без никакво уважение към тази ценност. Беше нереално. Очаквах моментът, в който някой ще ме разтърси и ще ми каже "Това не се случва наистина".
Но като оцеляла от този ужасен кошмар аз съм длъжна да кажа на света, че сред нас имаше герои:
Мъжът, който ме прикри с тялото си, с риск за собствения си живот;
Двойката влюбени, които си размениха клетви за обич и вярност в последния си миг, връщайки ми вярата в доброто; Полицаите, които успяха да спасят още стотици хора; абсолютните непознати, които ме взеха буквално от улицата и ме успокояваха в продължение на 45 минути, докато плачех безутешно, че приятелят ми е мъртъв; раненият мъж, когото взех за любимия си и който въпреки грешката ми ме прегърна и ме държа в прегръдката си, уверявайки ме, че всичко ще бъде наред, независимо, че той самият кървеше и беше абсолютно сам и уплашен; жената, която отвори дома си за оцелелите; приятелят, който ми предложи подслон и излезе навън, за да ми купи нови дрехи, за да не остана цяла нощ, обляна в кръвта на жертвите; всички, които ми изпращаха съобщения, в които ми доказаха подкрепа и любов.
Всички вие ме накарахте да продължа да вярвам, че този свят има потенциал да стане ПО-ДОБРО място, всички вие ме вдъхновявате да направя всичко по силите си такива неща никога повече да не се случат.
Но на тези повече от 80 души, които загинаха там, които нямаха моя късмет, които не се събудиха и на техните скърбящи семейства - към всички убити в онази зала: Чувствам се горда, че бях с всички вас, когато взимахте последната си глътка въздух на този свят. Заклевам се, знам, че последните им мисли не са били за животните, които ни причиниха това. Мислили са за онези, които обичат.
Докато лежах в кръвта на стотиците загинали около мен, очаквайки да бъда довършена от поредния куршум на 22-годишна възраст, представях си всички хора, които обичам и им шептях "обичам ви, обичам ви". Надявах се, че каквото и да се случи с мен, аз ще продължа да вярвам в доброто у хората.
Миналата нощ животът ни се преобърна завинаги и зависи само от нас дали ще станем по-добри хора. Да изживеем достойно живота, за когото невинните жертви на това зверство са мечтали и някой отне мечтата им. Почивайте в мир, ангели. Никога няма да бъдете забравени!"
