ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Веднъж президентът Джордж У. Буш, при шеговита грешка на езика, спомена руския президент Владимир Путин като Распутин, асоциация, която може би не е толкова пресилена от гледна точка на техните прилики.
Само в случай, че президентът Обама, който изплува като изучаващ кръстоносните походи и нанесените от тях щети на Близкия изток, просто не знае за тяхната споделена безпощадност, може би е добре за него да бъде разплетена тяхната история, особено като се има предвид пълната липса на американската политика по отношение на военна подкрепа на сирийския режим от Путин.
Григорий Ефимович Распутин (1872-1916) е своеобразен лечител, който става доверено лице на цар Николай II и царица Александра. Като Путин, под чийто поглед опозиционният водач Борис Немцов беше убит по-рано тази година, Распутин е бил убеден, че няма спасение без тъмни тайни и грях. Колкото човек е по-грешен, толкова по-вероятно е спасението. Така че Распутин е напълно покварен (в действителност, фамилията му е променена на Распутин, което означава „развратник“).
Той изоставил жена си и децата си, имал множество афери и пиел прекалено много. Влечението му към царя и царицата дошло през богослов в Санкт Петербург, който е служил като царски изповедник и забелязал пътуванията на Распутин като свят човек в Гърция, както и в Йерусалим. Вярвало се, че такъв свят човек може да има лечебна сила. И така се започнало, първо с любимото ловджийско куче на царското семейство и след това с техния син Алексей, страдащ от хемофилия.
Толкова влюбено било царското семейство в Распутин, че Николай написал в своя дневник на 14 ноември 1905 г.: „Ние се запознахме с един Божий човек, Григорий, от провинция (Сибир)“. Като за начало Распутин трябвало да отговаря за всички горящи в двореца лампи. Но скоро на него, както и Путин, който израсна като човек на КГБ, му е дадена извънредното право да назначава епископи, след това дори и правителствените служители, независимо от историите за неговите многобройни сексуални лудории. Ако Владимир Путин е известен като ръководител, възнамеряващ да изгради империя, както става ясно от неговите действия в Украйна и сега в Сирия, то Распутин е имал намерение за експониране на власт и влияние, но без да го е грижа за бъдещето на Русия.
Когато през 1914 г. избухва Първата световна война и руските сили за разположени срещу централните сили на Германия и Австрия, Распутин е бил критичен фактор за окончателното разпадане на монархията при болшевишката революция през 1917 г. Причината: цар Николай поел лично командването на войските на фронта през 1915 г., оставяйки Распутин като човек, който взима у дома му главните решения. Назначените от Распутин били корумпирани и некомпетентни, недостигът на храна тормозел вътрешните работи, което довело до революционен плам, който направил Николай последния цар на Русия.
Казано обобщено, Распутин е проправил пътя към крайния руски режим, който сега оглавява Путин. За разлика от Распутин, Путин не е мистик според традиционното определение. Неговата религия е реалната политика. Когато президентът Джордж У. Буш беше на власт, Путин осъзна, че президентът е наясно с взимането на неговите решения за националната сигурност, и, въпреки че първоначално Буш смятал Путин за „прям“ и „заслужаващ доверие“, при последвалите му действия той гледаше на руския лидер с предпазлив поглед.
И Русия отговори с отсъствие на военна злонамереност в света. Само че при Обама Путин не само почувства слабост, но и абсолютно нежелание да използва военно влияние при каквато и да било руска агресия. Когато Обама каза, че Русия се е изправила срещу останалия свят, Путин знаеше, че останалият свят няма да направи нищо, за да спре неговата агресия. И акцентът на Обама върху дипломацията беше точно това: приказки и нищо друго. Распутин е имал трагичен край на живота си. Заговорниците срещу него поставили цианид в няколко торти в една съдбовна нощ, но по някакъв начин той бил незасегнат. След това враговете му му дали да пие вода с отрова.
Той оцелял отново. Най-накрая той бил застрелян и хвърлен във водата. Но дори и тогава, според докладите от аутопсията му, той се е удавил, докато се е опитвал да се измъкне от въжетата, с които бил вързан. Можем да сме сигурни, че Владимир Путин има подобна решителност за оцеляване. / Томас ДиБако е професор в Американския университет. Коментарът му е публикуван във в. „Вашингтон таймс“.
