Последвайте ни в Google News Showcase
Заглавието не е майтап. Напротив, великият руски писател Лев Толстой се оказа нещо като опозиция срещу Путин и путинизма.
Проблемът излезе на повърхността в 2010 година по време на стогодишнината от смъртта на писателя, която тогава мина буквално безмълвно. През септември 2014 мина многозначително незабелязано и годишнината от рождението на Лев Толстой.
Английският вестник The Times от 12 септември 2014 обръща особено внимание на този факт: «Путин твърди, че Лев Толстой е негов любим писател, но всъщност той е негов проблем. Русия на Путин е агресивна, търгашеска, авторитарна и националистична страна – все неща, които я правят буквално ненавистна за Толстой.
Путин знае това и съвсем не знае какво да прави с тоя проблем. Толстой е известен като аскет, пацифист, хуманист и яростен критик на църквата и държавата. Такъв човек трудно би намерил място в днешната националистична Русия, която плаши съседите си и праща в затвора критиците на православната църква, която надига глава».
«Нравственият авторитет на Толстой е бил заплаха и за царска Русия и доста голям проблем за Съветска Русия. На думи Путин хвали писателя, но никога не го цитира» – пише вестникът. И още: «Путин разпали национализма до опасна степен, докато Толстой е известен като патриот, но никога като груб националист. Агресията на Путин в Грузия, Крим и източна Украйна са точно противоположното на Лев Толстой, който е бил противник на всякакво насилие от страна на държавата. Толстой е практикувал пълна свобода на словото и мисълта – права, които днес се намират във все по-голяма опасност. Историята, която възпява Путин, е прослава на царизма и победата на СССР в Отечествената война. Това е прослава на империята, на религиозната покорност и на военната мощ. За Лев Толстой няма място в тая концепция, но той е гигант и не може да бъде игнориран».
Справка за Лев Толстой.
В България руските феодали минават под името «помещици». За комунистите феодал звучи лошо. Може би най-известният и най-противоречивият руски феодал за целия 19-ти век е Лев Толстой. Разюздана младост – комарджия и развратник. Жени се за девица 16 години по-млада от него. Тринадесет деца, пет от които умират. Богат като Крез. Участвал във военните кампании в Чечня и Крим, където и провижда истинския образ на насилието. Учи се от френския писател Юго и от анархиста Прудон, от който и взима заглавието на «Война и мир». Обменът с европейската култура го прави анархо-пацифист. По неговите думи: «Истината е, че държавата е конспирация, създадена да експлоатира, но преди всичко да корумпира поданиците си. Затова аз повече няма да служа на никое правителство». И той не служи. Царизмът не знае какво да прави с него; Толстой мрази църквата, а църквата го ненавижда и го отлъчва – истините, които той й казва са открити, директни и непоносими. От европейското си влияние Толстой осъзнава ролята на универсалното образование и основава училища. В калтащината на царска Русия не е лесно да се види феодал от неговия ранг да работи на полето със селяните. Населението го боготвори.
И въпреки това книгите му се издават и Толстой става един от гигантите на света.
Путин има малко да заема от тоя неспокоен дух. Един КГБ-апаратчик от неговия размер, до който се мъдри едно неопределимо създание на КГБ като патриарх на руската православна църква, не може да очаква милост от жадуващата за свобода на мисълта руска опозиция.
Такава милост не може да очакват и българските комунистически наследници, които не само не знаят какво да кажат за Толстой, но и нарочно мълчат, както може да се очаква от всеки марксист, затънал в клоаката на безидейността и философията на оживяването.
Друг е въпросът дали такива хора изобщо могат да мислят.
От сайта "Свободата".
