Томислав Дончев привлече БМВ, оправи България и тръгна да вдига налозите. Ще ни "ощипе" с нови 700 млн.лв. данъци
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с обширно интервю, в което за пореден път излага обширно своята визия за реформа на администрацията и електронизация на услугите й.
Засега единственият ефект от „реформите“ е нарастването на заетите в обществения сектор (администрация, държавни и общински фирми) от 630 000 до 680 000 за периода, откакто ГЕРБ е на власт.
Явно колкото повече Дончев електронизира услугите, толкова повече чиновници трябва да се нароят в България.
Но измежду обичайните философии за администрацията, заместникът на Бойко Борисов хвърля бомбата, че плоският данък трябва да бъде увеличен до 12%, като над днешната надбавка общините да имат право да сложат още 2%. Уж, защото били недофинансирани.
Тук е мястото г-н Дончев като дългогодишен вицепремиер по икономическите въпроси да отговори дали днешните му опити за увеличаване на данъчното бреме на българина с около 700 милиона лева годишно е следствие на успешните преговори за привличане на крупни инвеститори през последното десетилетие?
За което отговаря той.
Да вярваме ли, че преговорите с BMW миналата година и преговорите с Volkswagen тази година са се увенчали с успех и всеки момент двата немски концерна ще излеят милиардни инвестиции в България, вдигайки доходите на българите?
След това администрацията вече може с облекчение да си отдъхне и да „ощипе“ нови 700 милиона от "тлъстите" банкови сметки на нашите сънародници.
Г-н Дончев вероятно може да съобщи колко са частните инвестиции на стойност над 200 милиона евро в държавата ни, откакто той движи икономическия ресор.
Защото това са структуроопределящите инвестиции в една държава – заводи и комплекси, които няма как да бъдат изнесени в Сърбия и Македония при първия повей на икономическа криза. Инвестиции, които показват дългосрочно доверие към българската държава, институции, бизнес климат, данъчна политика и кадрови потенциал. Инвестиции, за които политиците имат реална, а не формална заслуга.
Дончев би трябвало да знае, че растежът от 3% през последните 6-7 години е съизмерим с инфлацията за периода и до голяма степен функция на възстановяването на Еврозоната от рецесията през 2009 г. и далеч не е впечатляващ за развиваща се икономика като България.
Липсата на големи структуроопределящи инвестиции пък е повече от притеснителна. И най-вече би следвало това да е така за самия Дончев.
Той също така трябва да е наясно, че средният ръст за миналата година на групата „Развиващи се икономики“ по класификацията на МВФ, към която спада България, е 4.4%. Напомняме и че дялът на брутото образуване на основен капитал (т.е. инвестициите в дълготрайни активи като заводи, машини) в България се срива през последните години до 19% от БВП.
Сравнено с 22% в Словакия, 25% в Унгария, 21% в Румъния, 26% в Чехия.
По този важен показател България е дори под държави като САЩ и Германия, при които индустриализацията е завършена и генерират много по-голям обем добавена стойност от услуги като IT индустрията, банките, финансите и др.
Ако Дончев иска ГЕРБ да завещаят икономика, която няма да потъне като гюле при следващата рецесия, то трябва най-накрая да вложи своите усилия в привличането на стратегически инвеститори. Тъй като преместваемите халета, с които нашите индустриални зони са осеяни, днес са тук – но утре може и да ги няма.
И нека тази статия послужи за урок на колегите-журналисти, които наричат ПИК „про-правителствена медия“, но удобно изпращат бели страници на вицепремиери и министри, на които те сами да си напишат интервютата...
