Тройкаджията Живков чел лекция на професори

Тато държал матура като частен ученик

Властта често няма нищо общо с образованието. Доказателство за това е над 30-годишният управленчески “мандат” на Тодор Живков. Още като партиен функционер преди 9 септември 1944 г. на Тато много му се искало да вземе тапия на учен човек – първо за средно, а сетне и за висше образование. В официалната му биография тези стремежи са обвити в информационна мъгла. Такива били времената – учил-недоучил в средното графическо училище към Държавната печатница в столицата, Тодор Живков все гледал да грабне диплома и от реална гимназия, която повече се ценяла навремето. В архивите се пази неговото собственоръчно заявление от 1939 г. до директора на Павликенската реална гимназия, с което иска да му се признаят изпитите от графичното училище и да бъде допуснат до зрелостен изпит /матура/ в Павликени. Към молбата си бъдещият генерален секретар на БКП прилага и диплома за завършено средно техническо образование. “Поради нередовност и непълнота в документите му, не се допуска до зрелостен изпит”, гласяла първоначалната резолюция на прошението. Живков обаче не се отказал. Същата есен той представил служебна бележка от ІІІ софийска мъжка гимназия, че е издържал приравнителен изпит за VІІ и VІІІ клас и е показал следния успех: логика – 3 (среден) етика – 4 (добър) история – 3 (среден) география  - 3 (среден). Според историческите свидетелства Тато станал зрелостник именно в Павликени. Той дори успял да се запише и за студент в Юридическия факултет на Свободния университет. Тук историците се разминават в писанията си за изкараните от него семестри – едни твърдят, че е само един, а други пишат за цели три. В периода от 1940-1942 г. в селата, където живял с жена си Мара Малеева – Дъскот (Търновско) и Говедарци (Софийско), Живков бил познат под прозвището Студента. От тези времена тръгнала и мълвата, че за да вземе диплома за средно образование и да влезе в Университета, на Тато му помогнал полицейският гений Гешев. Години след това, когато се чествала 90-годишнината на Софийския университет, акад. Илчо Димитров, заедно с други професори предложили на тогавашния Първи човек в държавата да го направят “Доктор хонорис кауза” (почетен доктор) на Алма матер. Тато им рекъл: “Момчета, аз нямам висше образование. Следвах за парлама 3 години в Свободния университет и не го завърших. Аз и гимназия едва завърших в ония години. Ще ми се смее народът.” Така Живков се разминал с докторството си от Софийския университет. Друг далечен университет обаче – Токийският, успял да му връчи заветната диплома за “Доктор хонорис кауза” през 1978 г., когато правешкият диктатор бил на държавно посещение в Япония. За този факт обаче в България малко се чуло – сигурно пак по същите съображения на Живков. Не се знае и каква е била темата на академичното му слово при церемонията в Токио. Още само веднъж в живота си Тато застанал зад академичната катедра. През 1983 г. той изнесъл своите легендарни за времето си лекции пред слушателите и преподавателите на Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП (АОНСУ). По свидетелството на заместник ректора на академията проф. Александър Колев Живков всъщност прочел само една лекция, а след това “Партиздат“ пуснало по книжарниците цял цикъл. Самата беседа се провела в аулата на АОНСУ на улица “Пионерски път” 21 (днес “Монтевидео”) на 8 юли 1983 г. Освен редовните курсисти в учебното заведение били и повечето преподаватели, сред които имало доценти, професори, дори член-кореспонденти на БАН и академици. На следващия ден на телефона на проф. Колев се обадил членът на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев и го запитал как е преминало всичко. Професорът машинално отговорил: “Добре, добре...” Балев го прекъснал недоволно: “Как така – добре, добре? Другарят Живков може да провежда само отлични лекции! Искам да ми изпратите писмен отчет как премина неговата лекция в академията!” Пропагандната машина веднага направила от височайшите откровения обществен и медиен шлагер – шестте брошури с мислите на Живков се издали в общ тираж 905 000 екземпляра! По линия на така наречената “партийна учебна година” мало и голямо в страната трябвало да изучи шестте Татови лекции. По това време академик Илчо Димитров бил на работа в ЦК на БКП и отговарял за политическата учебна година в партията. Лекциите на Живков в АОНСУ сварили академика неподготвен – трябвало пак да се преработват учебните планове, според новоизказаните мисли на Тато. Димитров написал лично писмо да Генералния секретар, в което изказал съображенията си - предъвкването на партийни документи от конгреси и конференции отклоняват масите от изучаването на теоретичния марксизъм в партийните организации. Историкът не избрал подходящ момент – Живков лично се засегнал, че не го броят за теоретик на марксизма-ленинизма, даже и след като лекциите му се изучавали в цялата страна. Писмото допълнително размътило водата около Илчо Димитров. Тодор Живков му отговорил също с писмо и се самоцитирал от последната си лекция пред АОНСУ: “Азбучна истина е, че класово-партийното възпитание се гради върху солидния фундамент на нашето велико марксистко-ленинско учение, върху цялостното усвояване на неговото научно богатство, на неговия диалектически подход”.