Трябва да има санкции срещу търговци на енергия, които не докладват сделките си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Енергийната борса функционира вече трети месец. Експертите са разделени в оценките си за нейното функциониране. Според едни ефектът от нея е процес, а не еднократен акт, докато други смятат, че резултатът от дейността и е нулев. Славчо Нейков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт:
“Когато говорим за ефекта от енергийната борса, която функционира от около три месеца, трябва да се знае, че става дума за процес, а не за еднократен акт. България е една от последните страни-членки на ЕС, която предприе в последно време активни действия в посока енергийна либерализация от страна на регулатора, на правителството, на основата на законови основания. Те заслужават поощрения, защото това е процес като юридическа възможност, който съществуваше от доста време, но беше стартиран едва миналата година.
По отношение на американските централи, и на ВЕИ-та бяха предприети конкретни стъпки и законови промени, така че да се създаде възможност те да се доближат максимално до пазарни условия. През април т.г. се очаква да се финализират договорните взаимоотношения между НЕК, ЕИС и „Контур-Глобал” във връзка със заплащането на старите дългове. Дружествата са поели ангажимент да намалят цената си за разполагаемост, от което съм убеден, че ще има ефект и за крайния потребител на енергия за бита. Не трябва да се забравя, обаче, че крайната цена на електроенергията е пазарен елемент.
Важно е да има правила, а оттам нататък именно пазарът е този, който ще определя цените. Имаше доста пророчества при стартирането на енергийната борса - едва ли не за 40-50% увеличение на цената на тока. Нищо подобно не се случи. Напротив, цената се стабилизира. Сега по какъв начин тя ще се движи във времето едва ли някой може да каже, но в европейски мащаб, където се прилагат същите правила, никога не е имало такива големи отклонения, за които бяха изразени опасения у нас.
Лично смятам, че нямаме основание за подобни притеснения. Според мен, изпълнителната власт направи стъпките, които се очакваха от нея - да създаде с помощта на НС рамката на промените. Но регулаторът трябва сега да отчете много по-реално разходите на дружествата, които са на пазара. Не визирам само производителите на електроенергия или само разпределителните дружества, а всички участници в системата. Ако си спомняте миналата година през месец март имаше тежки снеговалежи и се оказа, че има много големи нужди за инвестиции в мрежата за обезпечаване на сигурността на доставките. И се надявам, че регулаторът сега ще отчете този вид специфични разходи. Да не говорим пък за разходите през призмата на превенцията в борбата срещу посегателствата върху енергийните мрежи.
Ще повторя - от енергийната борса не трябва да се очакват моментални резултати, защото това е процес. По отношение на бита има какво още да се постигне, преди да стигнем до момента, в който всеки потребител поне на теория ще може да си сменя доставчика. В развитите европейски страни, в които пазарните отношения съществуват от много отдавна в далеч по-изчистен вид, отколкото при нас, само 6-8% от крайните битови потребители си сменят доставчиците. Така че не трябва да очакваме чудеса и при нас, защото става дума за доста сложна система от взаимоотношения. Ако говорим за цената на тока за бита, кога и каква промяна може да има, ще го каже само регулаторът, но нека не забравяме, че цената на електроенергията в България е най-ниската в ЕС.
Но цената на тока не трябва да бъде социален фактор, не трябва да изпълнява социални нужди. Напротив, трябва да отразява пазарните взаимоотношения. А тези, които имат нужда от социално подпомагане, за тях трябва да се погрижи държавата, но не през призмата на енергийната, а през социалната си политика”. Еленко Божков, енергиен експерт, бивш член на ДКЕВР: "Нулев е засега резултатът от енергийната борса. Причините са следните: на първо място, защото има само двама и евентуално ще станат трима производители, които са участници в нея, което само по себе си изкривява пазара.
Това са АЕЦ ”Козлодуй”, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и предстои да се включи НЕК, останалите си имат двустранни договори с търговци. Съществува и голямо колебание в цените, което е очевидно. По-интересното, което се случи е изтъргуването на енергия в началото, закупена от Румъния и след това продадена в България. Благодарение на това една фирма търговец спечели около 150 хил. лв., но операцията не повлия на цената на електрическата енергия у нас. Втората причина са дългосрочните договори с двете американски централи. Борсата не може по никакъв начин да компенсира тяхното влияние върху свободния пазар. Знаем, че тези две централи заедно с дългосрочните договори на някои от ВЕИ-та влияят с около 36 лв. върху крайната цена на електрическата енергия, както за бизнеса, така и за домакинствата.
Третата причина е в това, че все още няма прозрачност. Забележете, че от 7-ми април трябва да се докладват пред Европейската агенция за енергийна ефективност всички договори на едро за търговия с електрическа енергия. Все още това не се прави у нас и нямаме предвидени законови мерки за санкции срещу неизрядните търговци, които не отчитат своите договори. Тази непрозрачност води до възможности за спекулации на вътрешния пазар. Няма яснота за сделките им.
За мен това е най-необходимата законова промяна - да има санкции срещу търговци, които не докладват сделките си пред европейската агенция. Смятам, че трябва да се направят две неща и това ще стане вероятно от 1-ви юли т.г., въпреки че имаше възможност да се направи още от 1-ви април т.г. Първото е: вследствие на намаление на цената на изкупуване на електрическата енергия от високоефективното комбинирано производство, която спадна със 17%, таксата „задължение към обществото” може да се намали най-малко с 2-3 лв., т.е. от 36.8 лв. да отиде на 34 лв.
По този начин може да се облекчи крайната цена за всички- и за бизнеса, и за бита. Освен това трябва да се търси компенсиране на разликата от 30% между цена на битови потребители и цена на ниско напрежение за малкия бизнес, която сега се плаща от бизнеса. От 1-ви юли т.г., ако целият бизнес излезе на свободния пазар, кой ще поеме тази разлика? Трябва да се намери начин това да не се прехвърля върху битовите потребители, защото то ще бъде непосилно за тях, колкото и да се търсят възможности чрез специални тарифи за енергийно бедните. Защото енергийно бедни у нас са над 30% от българите. Няма откъде да се намерят пари, за да бъдат компенсирани тези хора".
