ВМРО издала смъртна присъда на вътрешния министър в кабинета на Александър Стамболийски
Последвайте ни в Google News Showcase
Убийството на вътрешния министър в правителството на Александър Стамболийски - Райко Даскалов, в Прага през 1923 година се превръща в един от най-големите европейски скандали за времето си. Даскалов, който играе ролята на дясна ръка на сваления премиер, е убит от двайсет и две годишния активист на ВМРО Йордан Цицонков няколко месеца след преврата срещу Стамболийски.
Само по себе си убийството на Даскалов е очаквано дори от самия него. Сензацията идва от подозренията и обвиненията на западната преса, че покушението е организирано от българското правителство. Управлението на Александър Цанков, който е назначен за премиер веднага след преврата, започва чистка срещу изпадналите в немилост земеделци в България. В дните след преврата хиляди земеделци са арестувани, а стотици са убити. Сред тях е и самият премиер Александър Стамболийски, който е измъчван и убит от военен отряд в родното си село Славовица, а след това главата му е забита на кол и разнасяна из съседните села. Подобни изстъпления са сред основните причините западните журналисти и близките на Даскалов да се съмняват, че ВМРО не е действала самостоятелно, а е била активно подпомагана от новия български кабинет. В същото време обаче Райко Даскалов има издадена смъртна присъда от ВМРО още във времената, в които е земеделски министър и министър на вътрешните работи. За килъра на Даскалов е жизненоважно да докаже, че убийството е извършено по поръчение на ВМРО. Защитната теза на адвокатите на младия българин Цицонков е, че той е действал по заповед на ВМРО и ако не е изпълнил мократа поръчка, самият той е щял да бъде убит. В този смисъл според адвокатите на Цицонков клиентът им не е имал друг избор, освен да убие Даскалов.
Делото за убийството на българския политик се гледа в Прага през ноември 1923 година. За обща изненада с осем срещу четири гласа съдебните заседатели оправдават убиеца и го осъждат на четирийсет и осем часа затвор за незаконно притежаване на оръжие. Присъдата идва, след като обвиняемият е заловен на местопрестъплението и след това по никакъв начин не се опитва да отрече, че е извършил престъплението. Един от интересните факти около делото е този, че седем от дванайсетте съдебни заседатели са жени. Всички те гласуват за освобождаването на Цицонков. Оправдателната присъдата обаче предизвиква буря от негодувание в Чехия и в цяла Европа. Югославия, която подържа прекрасни отношения с правителството на Стамболийски и отказва да признае правителството на Цанков, упражнява силен дипломатически натиск върху своя съюзник Чехословакия. В същото време в Белград е отслужена панихида за Райко Даскалов и Александър Стамболийски, на която освен български емигранти – земеделци, присъстват и югославски министри.
След силния дипломатически и обществен натиск е насрочено ново дело, което се гледа година по-късно. Този път сред съдебните заседатели има само една жена. Присъдата е безпощадна – новото жури единодушно осъжда Йордан Цицонков на двайсет години затвор, като всеки 26 август, деня на престъплението, той трябва да прекарва в тъмна килия.
Атентаторът е изпратен да излежава присъдата си в затвора в град Табор. След време е преместен в затвор в град Картаузи, където на 23 януари 1926 година се обесва.
Убийството на Райко Даскалов е донякъде закономерен завършек на спорната му политическа кариера, която през цялото време се движи на ръба на закона, а доста често - и отвъд него. Роденият през 1886 година в Бяла черква политик завършва Търговската гимназия в Свищов, а след това се дипломира като финансист в Берлин. Веднага щом се връща в България, участва в Балканската война като доброволец. През 1913 година е приет за член на БЗНС и се обява категорично срещу участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Въпреки това през 1915 година е мобилизиран. Година по-късно обаче е арестуван и осъден за саботаж на армията. През 1918 година Райко Даскалов е освободен от затвора заедно с лидера си Александър Стамболийски. Сделката между тях и властите е срещу свободата си те да поемат ангажимент да успокоят войнишките бунтове, които бушуват в края на катастрофалната за България война. Вместо да успокоят войниците обаче, Стамболийски и най-вече Даскалов оглавяват бунтовете им. През тези дни Даскалов обявява създаването на Радомирската република и се отправя с голяма група разбунтували се войници към София. Още преди да влязат в столицата, бунтовниците са разбити от редовната армия, а предводителят им - ранен. Все пак властите не успяват да заловят земеделеца и той се предава на настъпващите от юг френски войски. Изпращат го в Солун, където няколко месеца по-късно Даскалов дочаква амнистията си.
Веднага след като е амнистиран, земеделецът се оказва една от основните фигури в държавата. Първо е избран за депутат, а след това - за вътрешен министър в правителството на Стамболийски. Паралелно с това Даскалов изгражда и „оранжевата гвардия”, в която участват хиляди въоръжени партийни активисти на БЗНС. „Гвардията” е нещо средно между партийна структура и паравоенна организация и често пъти действа паралелно с държавата и над закона. Поведението на Даскалов като вътрешен министър е арогантно към политическите му опоненти. Той ги преследва с всички средства, което му навлича немалко омраза. Това е една от причините през февруари 1923 година Даскалов да бъде освободен като вътрешен министър и да бъде изпратен като посланик в Чехословакия. Там го застига и куршумът на студента Цицонков, който е само един от многото политически активисти в България, готови да убият един от най-свирепите вътрешни министри на страната.
На снимките: Райко Даскалов и Йордан Цицонков /вдясно/
