ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Никога няма да забравя тази нощ.
Беше 6 ноември 1973 година, късно вечерта. Звънна телефонът и равнодушен мъжки глас съобщи: "Вашата роднина Тамара Джеджева е починала от инфаркт в Тунис..." Жестоко беше да го съобщя на майка ѝ и на Ивана.
Пристигна в цинков ковчег след десет дни. Не позволиха да я видим. В последствие се оказа, че е била отровена с газ в банята на търговския ни представител. Беше участник в международната експедиция за Картаген. Беше най-известната и най-скандалната българска журналистка, която нямаше никакви задръжки в статиите си във вестник "Поглед".
Когато ѝ гостувахме с Ивана в София в Клуба на журналистите, никога не притаяваше глас, говореше високо за нередностите и престъпленията наоколо. Така е говорела и с всички.
Беше съзнателно отровена с газ по обед в банята на търговския ни представител в Тунис. Направени бяха няколко опита за разследване след 10 ноември 1989г., но следите бяха прикрити. Измислицата с инфаркта беше опровергана, но никъде не излезе официална информация за смъртта ѝ.
Беше 42 годишна, с желязно здраве и неосъществена любов. Беше написала една пиеса, която се игра в няколко театъра. Казваше се "Жена по пътищата."
Тя ми даваше кураж, когато моите първи три пиеси бяха забранени. Не доживя да види "Любов необяснима" и прекрасната роля на сестра си в нея.
Това стихотворение написах отдавна – кратичко и пестеливо на думи, но куплета с цинковия ковчег на края се оказа емблематичен, защото гробът ѝ беше разравян секретно през 1991 г. и не ни уведомиха за това.
НА ТАМАРА
Невидимата ти душа
от необята ме поглежда
с търпение и със надежда,
че все пак ще я утеша:
че утаеното кафе
от кафеника ще изпия,
че панталона ще ушия
от сгънатото кадифе,
че счупения лампион
ще се опитам да поправя,
че наема ти ще оставя
на шести, вторник, във "Жилфонд",
че твоята последна снимка
от лентата ще откопирам,
тиренцето ще ремонтирам
на пишещата ти машинка,
че книгата ще продължа,
пиесата ти ще довърша
и името ти ще избърша
от прах, забрава и лъжа,
че цинковия ти ковчег
все някой ден ще разпечатам,
за да повярвам, че в земята
не е погребан друг човек.
Недялко Йорданов
