УДАРЕН АНАЛИЗ: Защо падна главата на южнокорейския президент. Или - по-скоро да идва Тръмп
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните седмици сме свидетели на разиграваща се драма в Южна Корея. Световните и български медии съобщават за процедурата по импийчмънт на президента на Южна Корея, Йон (ще споменавам само фамилните им имена, понеже произнасянето на целите имена за българите е малко трудно), но така и не става ясно какво е предизвикало отчаяния ход на Йон, както и какви са причините за толкова яростно противопоставяне в обществото. За да разберем, трябва да погледнем малко в историята.
Южна Корея се намира в много критична геополитическа ситуация, с непосредствени съседи в лицето на Китай и Северна Корея. Представяте ли си два комунистически съседа, с широко развити пропагандни и шпионски мрежи, да оказват постоянно въздействие върху политическата среда? Независима Корея се появява след края на Втората световна война, с разпада на Японската империя, от която е част. Според договорките на великите сили страната е разделена на две, като Северна Корея попада в сферата на влияние на Съветския съюз и Китай, а Южна Корея в сферата на влияние на САЩ. Впоследствие в периода 1950-1953 година се води Корейската война, след като северняците вероломно нападат Юга, подтиквани от попечителите си от СССР и Китай.
След огромен брой дадени жертви и намесата на американската армия войната приключва с де факто патова ситуация, като до този момент двете Кореи все още не са сключили мирно споразумение. Имайки от една страна комунистическо управление, а от друга свободна демокрация през последните десетилетия, напрежението между двете неприятелски страни често ескалира до степен на крайно нажежаване. В последен отчаян ход да се изолира изцяло от врага в страх да не последва съдбата на Русия в Курска област, севернокорейския диктатор Ким преди месеци нареди да се взривят всички пътища и железопътни линни между севера и юга, като по този начин бе сложен край на плахата политика на сближаване за целите на евентуално съединение в бъдеще. След отприщването на войната в Украйна диктатора Ким реши, че е настъпило времето за пускане на нова желязна завеса, по-плътна от преди. Явно такова е настроението и сред преките му попечители. Но затова пък хибридните и кибератаки към южния съсед се увеличиха многократно.
В подобна напрегната обстановка ранните години след учредяването на Южна Корея през 1948-ма година се характеризират с необходимостта от постоянно възпиране на заплахата от комунистическия север, както и от Китай, особено след патовата война, и на този фон политическата среда е неустойчива някъде до към 80-те години на миналия век, когато теоретично избраните президенти често превишават правомощията си, с основната цел ефективно противодействие на комунистическата заплаха. На сходни тенденции сме свидетели и в Южна Америка, например. Но въпреки че някои учени определят Южна Корея в началния й период до 80-те като полудиктатура, факт е, че медиите разполагат с относително голяма свобода, икономиката се развива добре, така че според мен определението е малко пресилено.
В пряко сравнение с напълно затворената и тоталитарна Северна Корея, Южна Корея направо просперира. Противопоставянето на десните "диктатори" и левите опозиционери, симпатизанти на комунистическия режим в Северна Корея и Китай, води до честа смяна на президентите, понякога с цената на държавен преврат. Първия президент Рее си отива след студентско въстание през 1960-та година, втория е снет след преврат от армейския офицер Парк през 1961-ва година, а самия Парк е убит от началника на разузнаването си през 1979-та година. Подобна съдба има и президента Чун. След 1980-та година, на фона на световното разведряване, страната се демократизира пределно, като отпадат и последните ограничения пред ускоряващия се обществен напредък.
Президентът либерал Ро управлява от 2003 до 2008-ма година и е силен привърженик на сближаването със Северна Корея, но е обвинен в корупция и се самоубива, скачайки отвисоко през 2009-та година. Президента Ли управлява от 2008-ма до 2013-та година, но е осъден за корупция на 15 години затвор. Впоследствие настоящият президент Йон го помилва. Следва президентство на дъщерята на автократа Парк, която е обвинена в изнасяне на класифицирани документи и уволнение на лица, които й се противопоставят. Наглед невинни провинения, но е осъдена на 20 години затвор през 2021-ва година. Преди това е импийчмънтът, а Конституционният съд окончателно я отстранява от длъжност - първа процедура на това основание в южнокорейската история. В момента срещу Йон се води втора подобна процедура. Както е очевидно, политическото напрежение, породено от противостоянието с комунистическите съседи, както и поради разцеплението вътре в самата Южна Корея на привърженици на прозападното развитие и обвързването с Китай и Северна Корея, упорито се пренася и в изцяло демократичната епоха, та чак до настоящата дълбока политическа криза, разтърсваща страната от 3-ти декември миналата година, когато президента Йон обяви военно положение.
И тук възниква въпросът защо консерваторът Йон обяви военно положение, имайки предвид, че парламентът се контролира от опозиционната Демократическа партия, лявоориентирана и симпатизираща на Русия и Китай, за разлика от консервативната Партия на народната власт, симпатизираща на САЩ и Запада? Не знаеше ли Йон, че главата му може да падне? Защо все пак пое този риск?
Проблемът е, че Йон просто нямаше друг изход. В продължение на дълго време лявата опозиция систематично блокираше почти всички инициативи на правителството на Йон, като в добавка проведе импийчмънт на цели 29 члена на правителството! Невиждано и нечувано, което говори не за нормална опозиция, а за гражданска война. И тук идва най-интересното, знаете ли кой е формалния повод за обявата на военно положение? Доклад от разузнаването, че на изборите през април 2024 година Северна Корея е пробила електоралните сървъри, където е цялата обобщена информация за изборите, като са сменяни гласове в големи мащаби. Това е заключение на основата на официален доклад, разследващите са установили откраднати пароли от членове на южнокорейската избирателна комисия, последващо влизане в сървърите на севернокорейски хакери и налични изменения във файловете. А айти специалисти от южнокорейските служби с лекота успяват да пробият отново сървърите, както и да сменят вота на избирателите както им се хареса. Факт. Това е записано в официалния доклад, но за съжаление левите либерални медии по света удобно го подминават. Били конспиративни теории... Е, нали същите конспиративни теории прогласяваха и привържениците на Тръмп? Нали и лозунга на протестиращите консервативни южнокорейци е същия: "Спрете кражбата".
Намесата на Северна Корея (и евентуално Китай) в южнокорейските избори е извън всякакво съмнение. Дори огромните разлики между предварителните социологически проучвания, даващи долу-горе равен брой депутати за лявата либерална Демократична партия и консерваторите от Партията на народната власт на Йон, с обявените резултати от изборите през април 2024-та година, където левите печелят близо двойни повече места, е ясна индикация, че се е случило нещо нередно. И така, корейското общество се бунтува, усеща, че се е случило нещо гнило, че вотът е бил откраднат, вместо консервативен в полза на Запада е бил обърнат в левичарски в полза на Китай и Русия. Именно затова обяви военно положение Йон, за да получи възможност да провери сървърите, и именно затова консервативните корейци така яростно защитават импийчнатия си президент.
На ход е Конституционният съд, който трябва да валидира или отхвърли прокарания от парламента импийчмънт, като за целта е нужно две трети мнозинство. И понеже заместилия Йон на поста президент бивш премиер Хан отказа да изпълни напъните на опозицията да допълни състава на КС, левичарите импийчнаха и него. А сега заплашват да импийчнат и втория временен президент, Чой... С което броя на импийчнатите май надхвърли 30...
Ами, това е положението. Да не се учудвате защо има сблъсъци. Как няма да има, когато за пореден път машини, хакери или електронни манипулации крадат вота на консерваторите? Как няма да има, когато алтернативата е натрапена власт от страна на комунистите от Китай, Русия и Северна Корея? Как няма да има, като при повторно гласуване резултатите пак биха били манипулирани. При положение, че всеки може да влезе в сървърите, а паролите очевидно са изтекли в Северна Корея? Заложена е съдбата на демокрацията в Южна Корея. При това 30-хилядната американска армия няма да спаси положението, като се има предвид, че Байдън и Блинкен по-скоро симпатизират на опозицията, нали и двете са Демократически партии... Дано по-скоро идва Тръмп, иначе нещата ще излязат извън контрол.
А междувпрочем, последната информация е за китайски кораб, прекъснал част от магистрален презтихоокеански телекомуникационен кабел, свързваща Тайван с Южна Корея. На стойност милиарди долари. При положение, че акционери са американската ЕйТиендТи, както и националните телекомуникационни компании на Тайван, Южна Корея, Япония, както и Китай. Тайванците стоят без интернет, а Байдън нехае. Засега Китай и Русия само не са засегнали пряко интересите на САЩ, затова пък партньорите им страдат порядъчно. Напрежението се разгаря до невъобразима степен, саботажните действия вече няпомнят за ясно очертан план, стратегия, само можем да се догаждаме какви. Време е за решително противодействие на всестранната подривна дейност на комунистическия лагер, иначе скоро може да се окажем победени, преди дори да сме разбрали, че играта е започнала.
Людмил Цветков
