ГОРЕЩА ВЕРСИЯ! "Промяната" поръчала компроматите срещу Сарафов, за да може ДБ да изнудва ГЕРБ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По-малко от две седмици останаха до 16-ти януари, денят на изслушването на Борислав Сарафов пред ВСС и избора му за нов главен прокурор. За мнозина датата се оказва сакрална не само за съдебната система, а изобщо за политическата перспектива пред страната, изпаднала в невиждана четиригодишна изборна спирала, която руши една след друга институциите и доведе до срив в държавата, сравним единствено с периодите на нейната окупация и чуждо владичество.
Предстоящият избор на следващ главен прокурор от Висшия съдебен съвет видимо не е въпрос, който вълнува обществото, което има да решава жизнено важни проблеми за своето съществуване. В противовес на това една малка групичка политици са се превърнали в противници на независимата и силна прокуратура, станала тяхна политическа мишена повече от две десетилетия, пише в свой коментар "Епицентър".
Колкото хората да не ги интересува номинацията на Борислав Сарафов, толкова неговите противници се опитват да натрапят темата за избора му. По два начина - през официалните преговори за евентуално коалиционно управление, т.е. през парламентарни еквилибристики, и по втория начин – чрез нечистоплътна, жълто-кафява и унизителна за всички нас като общество кампания срещу личността на и.ф. главен прокурор.
Днес ще се спрем на „втория начин“, който фактически показва колко неудобна и плашеща задкулисните политически, икономически и криминални кръгове е кандидатурата на човек от системата за главен прокурор.
Борислав Сарафов се оказва поредният магистрат, който е превърнат в мишена на кампания по дискредитиране и очерняне. В тази кампания вече са включени близките му – бившата му съпруга, големият му син, дори и невръстните му деца. "Бентът" се отприщи преди
повече от месец, когато стана ясно, че ВСС има намерение да изпълни конституционното си задължение и да доведе до край процедурата по избор на титуляр за главен обвинител, стартирала още преди година и половина.
И се започна... В (полу)анонимна фейсбук-общност, свързвана с партийни лидери от „Да, България“, се появи снимка на полицейски автомобил пред столично училище. Към снимката имаше текст, според който този автомобил „пазел“ невръстните деца на Обвинител №1. Очевидно партийният комсомол не си беше направил труда да провери и да установи, че от доста време рано сутрин пред много столични училища има „засилено полицейско присъствие“, изразяващо се в 1-2 полицейски служители, които се опитват да регулират трафика.
Тази, на пръв поглед, безобидна закачка със Сарафов идва да покаже, че противниците му са готови на всичко в името на сакралната цел – да имат „наш главен прокурор“, каквито мечти публично споделяше в края на 2021 г. току-що встъпилият като министър-председател Кирил Петков. Мръсно и долно е да внушаваш омраза към публична личност особено когато намесваш малките му деца, но в това отношение българската политика не познава граници. А пък Кирил Петков и компания са показали, че пред нищо не биха се спрели, след като дори и незаконен арест на лидера на опозицията спретнаха.
Но това не е нищо. Повече от месец, отново във фейсбук, тече координирана кампания, чиято цел е „отстрелването“ на единствения кандидат за главен прокурор - отново през неговите близки. Не по законови причини, а по „морални“. Последното се налага, защото поръчителите на кампанията и нейните преки изпълнителни напълно съзнават, че ползват данни от извършени проверки на институции, по които не е установено нищо нередно. Това обаче няма никакво значение. Във времената на постистината на обществото се представят манипулативни и фалшиви внушения, очевидно целящи да дискредитират публично иначе изрядния Сарафов, както това установиха всички проверки.
В края на мандата на предходния главен прокурор Иван Гешев, депутатите въведоха дълго желания от либералната общност у нас „механизъм за разследване на главния прокурор“. По същество това е начин за политическо и задкулисно влияние над ръководителя на държавното обвинение, невиждан в правния мир по света.
Борислав Сарафов се оказа първият клиент именно на този инструмент, по силата на който за последната година той е бил във фокуса на трийсет проверки! 30 проверки! Съобщи го в интервю за „24 часа“ специално назначеният прокурор Даниела Талева, която всъщност е съдия, както поискаха от „Да, България“ - независим съдия да проверява Обвинител №1, за да няма зависимости. Този ad hoc прокурор проверява всичко - дори и данни в публикации, свързани с имоти на близки на Сарафов. И те представят документи за заплати, за кредити, за участия в търговски дружества, за всичко... Данъчните също проверяват главния прокурор и близките му.
Проверката на специалния прокурор е всеобхватна и категорично установява, че нарушения няма. Не само по този казус, но и по други, част от които обществено известни като снимките от „Осемте джуджета“, на които се вижда Сарафов с бившия следовател Петър Петров/Еврото. И по този казус се потвърждава тезата, че в разгара на конфликта между Гешев и Сарафов, снимките са използвани в опит за натиск от първия спрямо втория. Самия Сарафов отдавна бе обяснил, че се е оказал жертва на оперативна комбинация и е посетил заведението със съпругата и малкото си дете, без да подозира, че ще попадне в "клопка".. Показанията на свидетели в първоначалния момент очевидно са били взети под натиск, а разследващият главния прокурор съдия-прокурор прави повторни разпити. И установява фактите - че като директор на Националното следствие Сарафов няма как да не се е познавал с бившия шеф на Столичното следствие, но никога не е бил свързван с „Осемте джуджета“, и когато си вижда случйно с него, няма как да не му подаде ръка, което бе запечатано на снимките.
Това, че специалният прокурор Даниела Талева прекратява тези две проверки срещу Сарафов, както и всички останали по простата причина, че няма нарушения, още по-малко престъпления, днес се оказва голям проблем. Това идва да покаже, че механизмът за разследване на Обвинител №1, никога не е имал за цел установяване на истината, а да служи като инструмент за дискредитиране и евентуално елиминиране на някой неудобен главен прокурор, какъвто в момента се оказва Сарафов.
Мръсната кампания не спира дотук. Тя взима новата си жертва. Назначената за ad hoc прокурор съдия от Софийски градски съд Даниела Талева е следващата мишена на постистината. Вече изниква въпросът - кой ще я разследва нея? Според жълтопаветната общност тя е „изпрала“ Сарафов и така му осигурила безметежен избор за главен прокурор. Оказала се „Снежанка“ в „Осемте джуджета“ – подобни клетви се леят в социалните мрежи по адрес на магистрата само, защото си е свършил работата по закон.
Фактите и истината днес нямат значение.
Скоропостижно, спешно, извънредно, на 31 декември, часове преди Нова година от сайта BIRD публикуваха самото постановление на Даниела Талева, с което тя заключава, че бившата съпруга и големият син на Сарафов имат легални доходи от трудови договори, напълно нормални ипотечни кредити, свързани със строителство и продажба на имоти и т.н. Ако човек прочете не постановлението, а статията към него ще си помисли точно обратното - въпрос на интерпретация и постистина. Явно авторите на кампанията срещу Сарафов, стартирала от публикации от протестъркото сдружение БОЕЦ, отдавна са имали въпросното постановление, както и цялата преписка. Как и защо материали от прокурорско разследване са станали достояние на споменатите, е отделна тема, но това потвърждава тезата, че се касае за мръсна кампания, в която „всичко е позволено“, дори когато е против правото и законите.
А защо на 31-ви декември?
За да може в коалиционните преговори да се извиват ръце. Поръчителите на компромати от „Продължаваме промяната“ очевидно смятат, че така ще дадат по-силни козове на ДСБ и „Да, България“ в опитите им да изнудват представителите на ГЕРБ. Разбира се, постът на главен прокурор е важен и за него винаги има и други кандидати, които обаче публично не искат да го заявят, но биха направили повече от необходимото, за да отстранят фаворита, смятайки, че така някога може и да бъдат забелязани и дори издигнати като кандидати.
Прави впечатление, че опитът Сарафов да бъде дисредитиран медийно, този път имаше ограничен ефект. Неверните внушения и манипулации, с малки изключения, не пробиха във водещи онлайн издания и в печата, още по-малко във водещите телевизии и радиото. Логично, опитен журналист би установил истината, както и какво се цели с манипулативното й изкривяване през маргинални общности.
Атаката срещу Сарафов е симптоматична.
Именно, защото е маргинална, основана на изопачаване на проверени обстоятелства, при това от нарочно създаден за целта орган.
В същото време е опасна, защото показва, че дори и когато си изряден, можеш да бъдеш очернян, само защото си неудобен на определена група политици и най-вече на техните икономически и криминални ментори. Това е симптом, който показва колко далеч в разрушаването на авторитети, а и на общественото доверие в институциите са стигнали онези кръгове, които години наред се опитват да внушат, че са крайната морална инстанция, раздавайки сертификати за интегритет за удобните и изливащи катран върху неудобните.
Прави впечатление, че изпълняващият функциите главен прокурор демонстрира желязно самообладание. Сарафов нито веднъж не си е позволил да легитимира морално капитулиралите си душмани, ползващи пощенски кутии за клевети в опитите си чрез нелегитимни цели да се доберат до върха на прокуратурата.
Заради това и дори протест срещу кандидатурата на Сарафов няма. Това, което се случва всяка сряда пред Съдебната палата, организирано от „Правосъдие за всеки“, има по-скоро обратен ефект. Да събереш 15-20 души, за да им повтаряш мантри за „реформа“ е тъкмо толкова несъстоятелно, колкото и нелепото внушение, което Ивайло Мирчев от „Да, България“ веднъж пробва да направи, че Сарафов се бил срещал с лидера на ДПС-НОВО НАЧАЛО. Обвинител №1 опроверга този лъжа, която трябваше да внуши, че прокуратурата атакувала опонентите на Пеевски – Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова и сие.
Самият Мирчев обаче не каза нищо за едни други срещи, за които пък Пеевски твърдеше, че Сарафов е провеждал с Христо Иванов. Срещи на уиски и фъстъци, на които са били обсъждани опции за заместници на главния прокурор.
Дали, ако Сарафов беше направил Андрей Янкулов, Владислава Цариградска или някои друг – посочен от Христо Иванов - за свой заместник, днес щеше да бъде обект на такава очерняща кампания от шепа улични наемници? Не, разбира се!
Да, Сарафов се среща. Вижда се с кого. Досега не е имало друг главен прокурор, който да е бил толкова добре приет от американските ни партньори. Миналата година той два пъти беше във ФБР и има покана отново да посети Бюрото в следващите месеци. На крака в Съдебната палата за съвместни изявления отиде лично посланикът на САЩ в София Кенет Мертен. Все знаци, че кандидатът за титуляр на поста главен прокурор се ползва с доверието на чуждите служби, които имат достатъчно добри механизми за установяване на интегритета на тези, с които си сътрудничат.
Именно това задълбочаване на партньорството, демонстрирано от двете страни в рамките на последната година, се явява заплаха за тези, които ползват нелегитимни средства в опит да дискредитират кандидатурата на Сарафов.
От всичко това идва и логичният въпрос – кой се страхува Борислав Сарафов да е главен прокурор? И отговорът е ясен.
