ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Между протести в Украйна днес и това, което ставаше вСофия през лятото, има както прилики, така и разлики. Приликите са преди всичко външни. Те се отнасят до драматургията на протестите, до опаковката им. И на двете места имаме барабани, свирки, пищялки, невръстни дечица, както и опити да бъде блокирана работата на институциите. Риториката на българските и на украинските протестиращи също е сходна - възторжени тиради в подкрепа на европейските ценности, благоговейно отношение към представителите на западните държави и изпълнени с патос предупреждения за дългата и зловеща ръка на Москва.
Тези прилики са съвсем естествени. Както българските, така и украинските лидери на протестите, са обучавани от едни и същи учители, преподавани са им сходни уроци, ходили са на едни и същи стажове, чели са еднакви наръчници по сваляне на правителства. Също така едва ли някой се съмнява, че зад привидната спонтанност на протестите стои една много стройна организация. Това се вижда особено ясно в Украйна. Там за отрицателно време се появиха добре оборудвани палатки, естради, мощна озвучителна апаратура, стотици знамена, професионално изработени лозунги. Всичко това няма как да бъде подготвено за една нощ. В украинския случай имаме добра предварителна режисура, от която нашите протестъри могат да се поучат. Между другато нашите си свършиха работата доста по-непрофесионално от украинците и аз сериозно се притеснявам за тях - да не се наложи да връщат парите, заради аматьорски изпълнения и лоши резултати.
Да видим сега разликите между събитията в България и Украйна. Факт е, че украинските протести изглеждат много по-автентично от нашите. И това никак не е случайно. Просто в Украйна наистина има основания за недоволство срещу управляващите. И причините за това недоволство се крият не толкова в конкретно решение на властите да отложат споразумението за асоцииране с ЕС, колкото в изначалните характеристики на тази държава. Дълбокото разделение на Украйна на Източна и Западна не е просто географско. То е културно, религиозно, икономическо, политическо, езиково. Повечето от жителите на Западна Украйна се отнасят с огромно недоверие към всеки управляващ, за когото има дори и най-малките подозрения, че е свързан с Москва. За тях Русия е архиврагът и затова те са готови да излязат на протест срещу всеки президент, който бъде заподозрян, че се договаря с нея. Освен това за жителите на Западна Украйна Европа и Съединените щати имат ореол на защитници срещу руската заплаха. Отделен е въпросът дали това е така, дали тези защитници няма да предадат украинските си съюзници, ако интересите им го наложат. По-важното е, че много украинци искрено вярват на готовността на Запада да им помага напълно безкористно. И затова те възприеха отлагането на подписването на споразумението като погребален звън за евромечтите си. И излизането им на улиците в знак на протест е съвсем логично.
На този фон тирадите на българските протестърски лидери са смешни и неадекватни. За половин година те така и не успяха да обяснат поради какви точно причини настояват за оставки. И понеже не можаха да го обяснят, повечето българи отдавна разбраха, че истинските причини за истеричните писъци от жълтите павета нямат нищо общо с морала и световната справедливост. Истинските причини са съвсем конкретни, с ясно изразен политико-финансов характер - желанието на ГЕРБ да се върне на власт, защото, ако продължи да пребивава в опозиция, ще се разпадне; стремежът на разбитата десница да попадне в парламента, защото, в противен случай, съвсем ще се изпари; опитите на един олигархичен кръг и принадлежащия му дясноориентиран NGO-сектор да си върне загубените позиции. Всъщност десните неправителствени организации неслучайно играеха толкова важна роля в опита за връщане на ГЕРБ на власт. Спомнете си, че именно от този олигархично-NGO приятелски кръг дойдоха основните министри в кабинета на Борисов. И още нещо си припомнете. Именно десните, т.нар. прозападни тинк-танкове, създадоха луксозната опаковка на Борисов и го продаваха у нас и в чужбина като автентичен демократичен продукт. Пък и видните дейци на десния NGO-сектор, както и немалко представители на автентичната десница живееха доста добре при управлението на ГЕРБ. Имаха гарантиран достъп до държавните ресурси, получаваха престижни постове у нас и по света, така че е напълно естествено днес да се борят за връщането на ГЕРБ във властта. Това беше и истинската цел на протестите от лятото и тя нямаше как да остане скрита, независимо от високопарните приказки за някаква измислена "морална революция". Това е и причината, поради която въпросният протест се провали - българите отказаха да играят по свирката на десните кукловоди и да им помагат да си върнат изгубените политически и икономически позиции.
Предстои да видим дали украинските протести ще доведат до отстраняване на управляващите или ще завършат безславно, подобно на нашите. Хубаво е все пак украинските протестиращи да знаят, че решат ли да действат по маниера на българските протестъри, със сигурност ще се провалят.
Ще се провалят, ако позволят на шефовете на финансираните от чужбина неправителствени организации да им спускат опорните точки, да им пишат лозунгите и да говорят от тяхно име по медиите.
Ще се провалят, ако оставят няколко самовлюбени интелектуалци да ги провъзгласят за небесен елит.
Ще се провалят, ако превърнат протеста в снобски ивент, хепънинг, PR-акция или пошло риалити-шоу.
Изобщо най-краткият съвет, който може да бъде даден на украинците - гледайте българските протестъри и не правете като тях.
От предаването "Деструкция" по БНР.
