Украинските бежанци ще продължават да безчинстват като разглезени лигльовци, докато техният комфорт бъде главна задача за държавата, а не галопиращите цени и обедняващите българи
Последвайте ни в Google News Showcase
Нахалството на украинските бежанци става все по-нетърпимо. Държанието им на разглезени и капризни лигльовци достигна своя връх през уикенда, когато на влака от Варна вместо планираните 200 човека се качиха само петима.
Ами не искат хората да напускат луксозните хотели в лъскавите ни морски курорти. Откъде накъде някой ще им разваля рахатлъка. Даже красивата Рибарица не я искат.
Искат да си избират къде да живеят, а ние да припкаме покрай тях, да кланяме с главици и да изпълняваме желанията им. Окупираха държавата ни без оръжие, без бой - ние сами им се дадохме.
За техния случай българинът има много крилати изрази като "Пусни прасе под одър, то се качи на одър" или пък "Не е луд, който яде баницата, а който му я дава".
Новините на националните телевизии започват с украинците. Със сълзлив тон водещите съобщават как бежанците ще преживяват поредната трагедия като ги преместят от морските хотели и то, къде мислите - в планински курорти. Мъка, мъка, голяма мъка. Реват за украинците и някъде назад в бюлетина си отделят внимание на растящите цени в България.
Ни срам, ни очи - пак го е казал умният ни народ. Цените стават все по-непосилни за огромна част от българите. Хората не могат да си купят храна, да не говорим, че дори не помислят за почивка. И не в луксозен лъскав морски курорт, а някъде в евтино местенце из китната ни родина. Нямат пари, уважаеми управници и телевизионни звезди.
Докато украинците и техният комфорт са първа грижа на България, до тогава тези гости на нашата земя ще безчинстват и ще си развяват байрака.
Да не говорим за двойния стандарт. Бежанците от Близкия изток ги настаняват в бежански лагери. Украинците ги посрещат като принцове и принцеси. Това народът ни няма да го търпи дълго.