Няма заплаха за кабинета на ГЕРБ, Реформаторите и АБВ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Заплахите на Патриотичния фронт, че ще оттегли подкрепата си от правителството на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ заради назначаването на Орхан Исмаилов за зам.-министър на отбраната едва ли са изненадали някого. Още при преговорите за съставянето на кабинета Патриотите се позиционираха като формация, която ще играе сложна игра. В рамките на 43-ото Народно събрание те са обречени непрестанно да сменят образа си и ту да играят ролята на подкрепящи управляващите, ту да влизат в ролята на опозиция. Подчертавам, че тази роля на невъзможен баланс между опозиция и управляващи беше избрана от самите Патриоти, които отказаха да поемат отговорност за влизане в изпълнителната власт.
След предсрочните парламентарни избори Патриотичният фронт допусна стратегическа грешка, като отказа да се самоопредели ясно. Причината за тази нерешителност беше опитът да бъде запазена подкрепата на твърдия електорат на партията на Валери Симеонов НФСБ. Този електорат трудно приема участието на фронта в управляващото мнозинство. Излизането на знакова фигура като тази на депутата Велизар Енчев от групата на Патриотите е само симптом за бурните процеси на отлив, които предстои да се развият в рамките на формацията. В същото време, преди месец, и лидерът на НФСБ Валери Симеонов, и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов осъзнаваха, че ще преминат трудно изборната бариера ако се окажат виновни за несъставянето на правителство и за отиването на нови предсрочни избори. Заради този непосилен баланс между прагматизма на ситуацията и емоциите на зрителите на телевизия СКАТ Симеонов и Каракачанов избраха възможно най-лошото решение – да вървят по средния път. По този начин формацията им вече се превърна в субект, който поема негативите на управлението, без да има възможност да инкасира позитиви.
Тук ще припомня, че основната теза на Патриотите по време на преговорите беше, че те ще подкрепят програма и не се интересуват от личности. Това беше аргументът им да откажат да участват със свои министри в правителството. Днес, когато заплашват, че ще оттеглят подкрепата си за правителството, хората на Симеонов и Каракачанов сякаш са забравили за тази своя заявка. До момента те нито веднъж не са критикували кабинета по линия на неспазване на програма и единствените им проблеми идват от персонални назначения. Ако преди месец Патриотичният фронт беше излъчил свои министри в правителството, днес щеше да има всички лостове за влияние и политически основания да обсъжда едно или друго назначение. В ситуацията на подкрепящи програма обаче, Патриотите нямат друг избор освен да се лутат в рамките на политическата безпътица, която сами си организираха.
Ултиматумът за оттеглянето на Орхан Исмаилов от поста зам.-министър на отбраната беше логичен, но грешен политически ход. Сам по себе си този ултиматум бетонира на поста му зам.-министъра, който в процеса на скандала освен подкрепата на Реформаторския блок и ГЕРБ, получи персонален морален кредит на доверие дори от опозицията в лицето на БСП и ДПС. Нямаше по-сигурен начин Исмаилов да остане на поста си от този, фронтът да поиска оттеглянето му. От политическа гледна точка, искането на Патриотите даде възможност на ДПС отново да вземе глътка въздух и да се самообяви за единствен гарант за етническия мир в България. В този смисъл с искането си, освен че бетонираха Исмаилов на позицията му, Патриотите наляха вода и в мелницата на партията на Местан.
От тук нататък Патриотите нямат полезен ход. Ако изпълнят заканите си и излязат в опозиция те ще се озоват в един лагер с БСП, ДПС и най-големият си конкурент „Атака”. Това обаче ще се случи с уговорката, че вече са гласували за кабинета на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ. Подобен ход може и да доведе до разцепление на фронта, защото още от изборите насам там се очертават две линии на поведение – по-радикална на Валери Симеонов и по-умерена на Красимир Каракачанов. Ако пък оттеглят ултиматума си и продължат да подкрепят управлението Патриотите ще бъдат подложени на остри критики преди всичко от избирателите на НФСБ. Това със сигурност ще продължи да генерира вътрешно напрежение и да разрушава доверието във формацията.
Днес Патриотичният фронт силно прилича на Синята коалиция от 2009-2010 година. Тогава сините не поеха ангажименти в изпълнителната власт, но подкрепиха първото управление на ГЕРБ. За да избягат от отговора на въпроса дали са опозиция или управляващи, те се самоопределиха като коректив на управлението. Всичко това свърши с разцепление, скандали вътре във формацията и логично невлизане в парламента по време на изборите през 2013 година. Дали такава ще бъде съдбата и на Патриотичния фронт предстои да разберем. Със сигурност обаче предпоставките подобно развитие да се случи и при Патриотите са сериозни и не бива да се подценяват. А иначе въпреки ултиматума на фронта стабилността на кабинета не е застрашена, защото конструкцията на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ от 118 депутати в момента изглежда монолитна. Ако бъде запазена, тази монолитност ще се превърне в притегателен център за трима от четиримата независими депутати, а и за отделни депутати от Патриотичния фронт. Това по всяка вероятност е и причината управляващите да не се съобразяват с изявленията на Симеонов и Каракачанов и да не се поддават на натиска им.
