Урош Голубович: Изчистих името си с детектор на лъжата, стискам палци на Лудогорец
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Урош Голубович е един от последните чужденци, които успяха да направят сериозна визитка у нас. Вратарят, който сега е агент, игра за Спартак Варна, Локо София, Литекс и Лудогорец. Той се нареди сред легионерите с най-много трофеи. 38-годишният сърбин даде интервю пред "Тема Спорт", в което говори за съдействието си по трансфера на Боян Йоргачевич в "Левски", битката за титлата и се върна към най-тежките моменти от кариерата си.
- Урош, сложи край на кариерата си преди две години. Как преминаваше денят ти след футбола и защо реши да станеш агент?
- Усетих, че е време да кажа "стоп". Понеже имам много контакти, изградени през кариерата ми, реших да стана агент. Взех лиценз 8 Българския футболен съюз и така стартирах. Наистина 8 първите дни след като спрях, ми беше много странно - няма лагери, няма мачове, няма го адреналина. Липсваше ми. Но всяко нещо има начало и край. Все пак след футбола не може да живееш в миналото, а трябва да погледнеш напред. Колкото и да си направил, колкото и медали да си спечелил, те нямат толкова голяма тежест след кариерата ти. Постиженията могат да помогнат, но трябва да продължиш със следващата крачка.
- Защо точно мениджър, а не например треньор?
- Мисля, че мога да се справя с новото си начинание. Не знам колко дълго ще съм мениджър, но ми харесва. За момента нямам амбиции да стана треньор и ако това се случи един ден, то ще е свързано с работа с вратарите. Може би ще се стигне и дотам, тъй като рано или късно ще ми липсват вратата и тръпката. Не мислете обаче, че е лесно да си мениджър. Всеки, който се занимава с това, знае, че постоянно си на компютъра, телефона или на път. В сфера като футбола, в която се въртят огромни пари, има много различни хора, чиито амбиции не отговарят на техните качества. Вследствие на което има доста проблеми в този аспект. Голяма част от хората обичат да си изработват лековато пари в тази сфера. Но аз искам да съм почтен към себе си и футболистите, които представлявам, както и към отборите.
- Доведе вратари и в Лудогорец, и в "Левски". Каква е разликата между Йоргачевич и Милан Борян?
- Всеки от тях има добри и слаби страни. И двамата са професионалисти и са отдадени на работата си. Йоргачевич, който сега премина в "Левски", е изключителен човек. Заради това и направи успешна кариера. Той разполага със сериозни качества и затова го смятам за един от най-добрите вратари в Сърбия за последното десетилетие. Колкото до Борян - той е млад вратар, който може да се развива в позитивна посока, но всичко зависи как приема нещата. Едно от най-силните качества на Йоргачевич е психиката. Мисля, че това е много важно за вратар, тъй като вдъхва увереност на хората пред него. Той е изключително уравновесен и е перфектен при удари от близка дистанция. Борян е господар в наказателното поле.
- Защо Йоргачевич не е играл последната една година?
- Той изкара доста време в Гент и заради по-добри условия премина 8 Брюж, а след това в Ерджийеспор. Първоначално нещата там потръгнаха, но треньорът им бе сменен и новият не разчиташе на него. После клубът бе застигнат от финансови проблеми, а и Йоргачевич искаше да играе, заради което двете страни се разделиха. Наскоро той беше много близо до подпис с Канзас Сити от САЩ. Бяха му предложили прекрасни условия по телефона, но когато отиде там, нещата бяха различни. Подведоха го и затова трансферът пропадна.
- Нека се върнем към твоята кариера. Как въобще се получи да дойдеш в Спартак Варна от босненския Леотар?
- Доведе ме моят кум Иван Кризманич. Изкарах няколко дни проби в клуба и ме харесаха. После обаче заради финансови проблеми напуснах, макар че имахме доста добър отбор. Малко след като се разбра, че съм свободен, ми се обади Стефан Грозданов, с когото работих в Спартак, и ме покани да отида с него в Локо София. Стигнахме дори и до решителен мач за титлата с "Левски" през 2006/07, но го загубихме. Яд ме е, но в техния тим имаше сериозни имена. Тогава се появиха и хора, които ме посочиха и заговориха неща, които впоследствие показах, че не отговарят на истината.
- Говориш за това, че срещу "Левски" (3:5) си пуснал нарочно голове, а по-късно бе определян и за човек, който играе симулативно...
- Точно за това става въпрос. Ние дори стигнахме до този решителен мач, след като взехме на късмет някои срещи преди това. В крайна сметка не успяхме да спечелим. Но ме заболя от твърденията, които се шушукаха. Именно заради това преди време се подложих на детектор на лъжата. Сам определих голяма част от въпросите, които да ме питат. И опровергах слуховете. Показах черно на бяло каква е истината, а тя беше, че нещата, които бяха изсипани срещу мен, са просто лъжа. Но когато аз го направих, трябваше и други да го сторят В живота си не съм предал нито един човек, а и нямам намерение да го направя.
- С Локо София не успя да стигнеш до трофей, но пък за сметка на това с Литекс и Лудогорец спечели осем. Кой от тях бе най-ценен?
- Поставям всички наравно. Но може би първият трофей - купата с Литекс бе малко по-специална. Но преди това бях ставал шампион на Босна.
- Когато седнеш вкъщи и върнеш лентата назад, кой спомен изплува най-ярко?
- (Смее се.) Веднага ми идва наум мачът с ЦСКА през 2012-а, когато решихме титлата в последния кръг. Зарядът бе особен, защото клуб със сериозно име се изправи срещу такъв, който завършва първия си сезон в А група, и накрая спечели новакът. Това бе невероятно постижение и макар да съм дълго време във футбола, не се сещам за друга подобна ситуация.
- Изплува ли още в съзнанието ти кошмарът, когато с Лудогорец отпаднахте от Динамо Загреб?
- Черен спомен. На следващата година Лудогорец си върна за това. Спомням си за онзи гол в Разград в последната минута и още твърдя, че имаше фаул срещу мен. футболистът на Загреб (б.а. - Анте Рукавина) скочи и ми направи блок, неговата ръка спря моята, нещо подобно като в баскетбола, но реферът така и не свири. Съдбата обаче върна това, което ни взе на нас, и Лудогорец влезе в Лига Европа и Шампионската лига.
- В момента битката за титлата напомня онази от 2012-а. ЦСКА и Лудогорец отново са един зад друг. Кой заслужава повече да вдигне трофея?
- Надявам се да има феърплей и всичко да се реши на терена. Битката ми напомня на онази от 2012-а. Мисля, че мачовете от плейофите ще дадат отговор кой ще е шампион, както и дербито "Левски" - ЦСКА. Няма как обаче да не съм за Лудогорец в битката, все пак съм бил там. Може и някой ден да докарам играчи в ЦСКА, но не бягам от това, че искам титлата да поеме отново към Разград. Смятам, че през последната година на "Армията" сглобиха силен отбор и заслужават адмирации, че въпреки проблемите си са на първо място. Но мисля, че който е по-стабилен в главата, той ще вземе титлата.
