ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не само какво ядем, но и кога се храним може да оказва влияние върху начина, по който тялото обработва храната. До този извод стига ново изследване, публикувано в научното списание Metabolism.
В центъра на вниманието на учените е т.нар. диетично-индуцирана термогенеза - количеството енергия, което организмът изразходва за разграждане, усвояване и преработка на хранителните вещества след хранене.
Резултатите показват, че този процес достига своя максимум в биологичното утро - около 7:00 часа, и намалява до минимум в биологичната вечер - около 19:00 часа. Това означава, че една и съща порция храна може да изисква различно количество енергия за обработка в зависимост от часа, в който е консумирана.
Основният въпрос пред изследователите, водени от Хан-Чау Кох и старшия автор Франк А. Дж. Л. Шеер, е дали този ефект се дължи на часовете от денонощието или на вътрешния биологичен часовник на човека, писа "Zdrave.to".
За да разграничат двете влияния, учените използват т.нар. протокол на постоянен режим - метод, широко прилаган в хронобиологичните изследвания. Участниците са поставени в строго контролирана среда с постоянно осветление и температура, без сън, промени в позата на тялото или физическа активност. По този начин се елиминират външните фактори, които биха могли да повлияят на резултатите.
Според авторите данните показват, че циркадният ритъм на термогенезата съществува като самостоятелен физиологичен механизъм. С други думи, вътрешният часовник на организма определя колко ефективно се изгарят калории след хранене, независимо от навиците за сън или нивото на физическа активност.
Това не е първото проучване на екипа, което свързва времето на хранене с метаболизма. В предишни изследвания учените установяват, че изместването на храненията с около четири часа по-късно може да намали общия дневен разход на енергия. Новите резултати предлагат възможно обяснение на този ефект и подсказват, че ролята на биологичния часовник е по-значима, отколкото се смяташе досега.
Въпреки това специалистите предупреждават, че изследването има някои ограничения. В него участват само 16 възрастни с наднормено тегло или затлъстяване, поради което резултатите трябва да бъдат потвърдени в по-големи и разнообразни групи. Освен това разликите в термогенезата са статистически значими, но в абсолютни стойности се измерват само с няколко килокалории в рамките на няколко часа след хранене.
Авторите подчертават, че проучването не оценява директно отслабването, а разглежда един от възможните механизми, чрез които късното хранене може да бъде свързано с покачване на теглото.
Експертите напомнят още, че нарушенията в обмяната на веществата и контрола на теглото са сложни състояния, повлияни от множество фактори, включително хроничен стрес, недостатъчен сън, хормонални нарушения и прием на определени медикаменти. В подобни случаи преяждането може да бъде следствие, а не основна причина за проблема.
Въпреки че са необходими още изследвания, учените смятат, че времето на хранене може да се окаже важен фактор за поддържането на здравословно тегло и добър метаболитен баланс.
