Учени умували да складират ядрени отпадъци на Меркурий

Физикът Страшимир Мавродиев разкри, че от боклука може да се извлича повече енергия от АЕЦ "Козлодуй"

Ст.н.с. Страшимир Мавродиев е физик, работил от 1967-1985 г. в Института за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Бил е съпредседател на международния научен колектив "Чисто и мирно Черно море" до 1991 г. В момента е асоцииран член на Института за ядрени изследвания на БАН. - Доц. Мавродиев, отдавна се занимавате с проблема за складирането на ядрените отпадъци. Намерихте ли решение? - През 1980-1981 г. в Дубна проучвахме възможността за създаване на реактори на бързи неутрони, тъй като тогава все още беше актуално да се произвежда плутоний. Обикновените ядрени реактори също произвеждат плутоний, но бързите - доста повече. И произвеждат повече радиоактивни делящи се тежки материали, които могат да бъдат ползвани после за ново гориво. Т. е. тези реактори сами си раждат горивото. Затворен цикъл, вместо да се копаят метанови руди и да се унищожава природата там. Но в цялата система минусът бе, че не знаем какво да правим с отпадъците. Оказа се, че за много кратко време човешката цивилизация ще си има колкото иска енергия от ядрени реактори, само че няма да има място къде да сложим отпадъците. [caption id="attachment_44802" align="alignnone" width="310"] Доц. Страшимир Мавродиев[/caption]   - Някои експерти твърдят, че тези отпадъци били с малък размер - годишно една АЕЦ отделяла колкото една чаша за вода. - Напротив, отпадъците са и твърди, и течни, с висока или със средна радиоактивност. Тогава в Съветския съюз, в Дубна, взехме да умуваме да направим направо фантастична технология - да пращаме ядрените отпадъци чак на планетата Меркурий чрез нови системи за изстрелване в космоса. Идеята беше да се изгради ускорител от нулево ниво до някой от върховете-седемхилядници в планините в Централна Азия. Тръгваме от морското ниво /Аралско море в Казахската степ/ правим тунел, изтегляме от него въздуха, ускоряваме контейнера с отпадъците с електрически влак и горе - на седемхилядника излиза в атмосферата с много висока скорост, така че няма нужда от първата степен на ракетата-носител. А дори и от втората, за да излезе контейнера в орбита около Земята. И така ще струва много евтино. Така няма да се харчи гориво, а с използване на слънчеви платна контейнерът бива изведен в орбита около Слънцето. След това се намалява скоростта му в подходящ момент, за да се насочи към Меркурий. Каца там и забравяме за проблема. - И защо не се осъществи тази идея? - Защото не беше възприета идеята за бързите реактори, а тази мисия до Меркурий беше решение в този тип ядрена технология. Иначе тогава основната политика все още беше "Природата ще ни даде, каквото си пожелаем". Тази идея за складиране на Меркурий беше наша научна разработка. - Още тогава е било ясно, че ядрените отпадъци са големият проблем? - И безопасността е проблем, както показа Фукушима и руският реактор в Чернобил. А и инциденти в други реактори, за които особено не се говори - със загинали хора, с радиоактивно заразяване... - Човечеството има ли шанс да се развива без ядрена енергетика? - Планетата ни има достатъчно ресурси да се справи с енергетиката - стига да се използва по разумен начин слънчевата енергия, водната енергия, на океаните, енергията, която може да се извлече от боклуците. - И това го казвате вие, учен от Института за ядрени изследвания? - Така е, дори нещо повече. Още тогава през 1984-1987 г., ползвайки данни от спътник, участвах в решаването на една задача за България - каква енергия имат малките водоизточници, както и каква енергия може да се извлече от боклуците на страната чрез метанова технология. И се оказа, че горе-долу енергията от тези източници щеше да е два пъти по-голяма от тази на АЕЦ "Козлодуй". - Защо не стана и този метод? 10 ноември ли попречи? - Не е виновен 10 ноември, а държавата, защото в момента в Белгия можете да си поръчате такава система за един апартамент, за една къща, за квартал. Системата преобразува в биогаз или в електричество битовите отпадъци. Но за тези технологии не се говори, защото хвърлят камъни в градината на нефтените компании и др. Ядрената енергетика трябва да я има, но тя трябва да се управлява научно, а не с политически приказки - днес ще правим, утре - няма. - Кой е правилният отговор на референдума за вас? - Аз няма да участвам в този цирк. Въпросът да се развива ли ядрената енергетика е безсмислен. Все едно да се пита "Да дишаме ли или да не дишаме?" или "Да ядем или да не ядем?" И колко пари се харчат за това безсмислие, колко хора се изпокараха, вместо с тези пари да  развиваме образованието, науката, технологиите... За това си струва да мислим и гласуваме.