ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Повечето родители вярват, че възпитават децата си правилно само защото правят необходимото за тях: хранят ги, обличат ги, купуват им играчки и ги наказват, когато не слушат. Но не винаги възрастните се опитват да разберат до какво е довело до необходимостта от наказание, от какво се вълнуват или какво тревожи техните палавници.
Бащиното внимание
Децата, които рядко общуват с бащите си, или онези, които въобще са лишени от тяхното внимание, рано или късно ще се почувстват нещастни. От сутрин до късно вечерта бащите са на работа, не им е до педагогика.
Най-често те се интересуват единствено от оценките на детето в училище. За високите оценки – похвали, за слабите – наказание или караница. На такива родители дори и през ум не им минава, че вместо да бият детето, трябва спокойно да поговорят с него, да го предразположат към откровение.
Кой знае защо бащите приемат, че по-нормално е майката да разговаря така с детето. В резултат се получава нещо парадоксално: бащата и синът или дъщерята живеят под един покрив, но безкрайно отчуждени един от друг.
Незабелязано е отлетяло времето, когато са се могли да станат приятели и да намерят общ език помежду си.
Не със сила, а с авторитет
В семейството бащата не бива да плаши със силата си, та децата постоянно да се страхуват от него, а трябва да ги респектира с авторитета си, да им внуши, че могат да разчитат на него и винаги ще ги защити. Ако е много зает, те трябва да знаят, че той работи, за да им осигури щастлив живот.
На детето е нужен баща в широкия смисъл на тази дума. Баща, а не безволев човек, който може да изпълни всичките му капризи. То не се нуждае от пияница и побойник, който ще вдигне ръка на него или дори на майка му.
Когато детето се гордее с родителите си, то може да направи чудеса, но когато се срамува от тях – това тежи като камък на сърцето и ще съсипва неговото бъдеще.
източник: Розали.ком
