Последвайте ни в Google News Showcase
По времето на соца през 1952 г. бях ученик в гимназията в Кубрат. Избраха ме за секретар на ДКМС. Тогава във всеки клас имаше комсомолска организация. Всичките ми съученици членуваха. Изключение правеше едно момиче – Елена, въпреки че беше отличничка. Събрахме се бюрото и решихме да я приемем. И класният се съгласи, макар да знаехме, че преди 9 септември майка и е била учителка, баща и шеф на водното стопанство, а дядо и е бил чиновник в съда. Преценихме, че това не са причини да е извън комсомола. Помислих още тогава колко несправедлив е режимът, в който живеем.
Завършихме гимназията. Всеки тръгна по своя път. Момчетата – войници, а момичетата продължаваха образованието си. Елена – отличничката на гимназията, е кандидатсвала две години подред в медицинския институт, но не са я приели заради „фамилната обремененост”. Работила е като магазинер в града. Едва на третата година я приели и то не за лекар, каквото било желанието и, а за лаборант.
Защо пиша всичко това? Защото много кадърни младежи бяха спирани от висшите учебни заведения, а други – некадърни и мързеливи мамини синчета с подходящи бащи, учеха в чужбина и в наши престижни вузове.
Кои сега изпращат децата си да учат в чужбина? Депутати с добри заплати, бизнесмени, богаташи. И сега има бедни и умни деца, но т. нар. демократичен капитализъм не им дава възможности за изява. Защото нямат пари.
Велчо НИКОЛОВ, Разград
