Държавната ни глава номинира психотерапевт за член на Конституционния съд
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И тъй, неотразимата ни държавна глава предложи от квотата си за член на Конституционния съд (КС) г-н Филип Димитров. Както вече й е навик на главата, пак го направи в очевадно разминаване с изискванията на Конституцията.
Защото ал 3. на нейния член 147 е безпощадно кратка, ясна и точна – „За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж”.
Ами да започна поред.
Ако отворим сайта на „Уикипедия”, там за г-н Димитров пише, че „завършва право в Софийския държавен университет през 1977 г., след което работи като адвокат във Втора адвокатска колегия (1987-1989).” После сайтът препраща към политическата му дейност.
Сиреч, от една страна, се губят около 10 години от дипломирането му като юрист до началото на адвокатската му кариера. По-паметливи сайтове обаче припомнят, че през това време г-н Димитров е работил не по специалността си, а като ...психотерапевт! С цялото ми уважение към тази професия (май все по-често ще се налага да прибягваме към услугите й), тя все пак е доста по-различна от „юридически стаж”...
Тогава, от друга страна, излиза, че г-н Димитров е упражнявал професията, която се изисква за член на КС, само две години, или точно 7,5 пъти по-малко от въпросните 15.
Впрочем тук възниква и любопитен казус. Ами ако 52 народни представители (а БСП и ДПС ги имат) решат да сезират КС по „конституционосъобразността” на номинацията на държавната ни глава, какво ли би станало? Освен, че ще се приближим плътно до „рекордите на Гинес”, де. Особено ако КС назначи за докладчик по делото самия „висок професионалист” г-н Димитров...
Другият вариант е да добавим към поправките в конституцията и отпадането на ал. 3 от чл. 147. Какво пък, толкова закони коригирахме заради един човек, що да не го сторим за г-н Димитров и с върховния?
Минавам сега към изискването за „високи нравствени качества”. Признавам, че самото понятие ми звучи смущаващо. Има ли например и „полувисоки”, полуниски” или направо „ниски”? И кой е аршинът, с който нравствеността се мери „по височина”?
Но това е по-скоро философски въпрос. Практическите са доста по-смущаващи ме.
Запознах се с г-н Димитров през вече далечния април на 1990 година. В съседен кабинет на Историческия факултет на СУ се учредяваше първото монархическо дружество „Просветление”. И инициаторите му ми го представиха с радост: „Юрист, убеден монархист, направи ни устава безплатно”.
Та не спирам да се питам: аз, като убеден републиканец, как ли „убедено” бих защитавал монархическия строй, ако такава беше конституцията ни? И обратното – как един „убеден монархист” ще защитава републиката ни като член на КС?
После г-н Димитров взе, че стана премиер. И още не спирам да се чудя с какви „високи нравствени качества” се постави в услуга на чужди сили (в конкретния случай Международния валутен фонд и Световната банка), та за по-малко от година успя да съсипе селското ни стопанство – и земеделие, и скотовъдство? Та сега да внасяме и зеленчуци, и плодове, и месо, които преди това едвам смогвахме да изнесем?
Няма да спра да се питам и защо г-н Димитров с посещението си на Голанските възвишения фактически уби българския държавен бизнес с оръжейна продукция в целия арабски свят? „Високи нравствени качества” или добро отношение към него от онези, които ни заместиха (досещате се кои)?
Не спирам да се питам и с какви „високи нравствени качества” г-н Димитров организира през 1993 г. като лидер на СДС кладите с книгите и портретите на тогавашния държавен глава д-р Желев? Бил съм един от най-яростните политически опоненти на първия демократично избран президент. Но винаги съм казвал, че след 1938 г. в Германия кладите срещу книгите са недемокрация.
Даже нещо повече – антидемокрация. То е нещо равносилно на онова, което сега правят в ИД с разрушаването на исторически паметници, които са символи на световната култура...
И на още две неща не спирам да се чудя.
Първото е от какви „високо нравствени качества” г-н Димитров подкрепи срамния разкол в Българската православна църква? Когато срещу дядо Максим, светлейшая му се памят, застана един полковник (според досиетата) от Държавна сигурност? Освен ако, както съскат някои зли езици, е било „по колегиални съображения”...
И второто, на което не спирам да се чудя. През 2001 г. г-н Димитров напусна поста посланик на Република България в САЩ в знак на несъгласие с избора на президент на същата Република, защото не бил „неговият човек” (или неговото предпочитание).
Да, ама президентът се избира мажоритарно, т.е. с гласовете на повече от половината български избиратели. Далеч съм от мисълта да коментирам кого точно те избраха тогава. По-важното е, че с този си жест г-н Димитров обяви над 2 милиона българи за „тъпанари”.
И се обиди – не на личността, която те избраха, а на самите тях, че са „тъпанари”. Е, ако и това са „високи нравствени качества”, аз лично дълбоко се съмнявам...
Едно време в селските мачлета собственикът на топката, когато губеше, си я прибираше. Всуе бяха молбите на останалите да не си я взима. Железният аргумент беше „Щом не печеля аз, няма да играете и вие”.
Разбира се, мога да изброя и още ред мои дълбоки съмнения във „високите нравствени качества” на номинацията на президента.
Предпочитам обаче да завърша с краткия коментар на мой приятел: „Е, ако и това стане, ще бъде голям майтап”.
Майтап бе, приятелю мой. Ама за кого? За държавната ни глава, за самия КС или за парламента, който би го преглътнал?
И въобще, май девизът на държавата ни трябва да се обърне обратно на този на столицата й. Ако нейният е „Расте, но не старее”, на държавата Абсурдистан е „не старее, но расте”...
