ФЕЙСБУК ГЪРМИ! Искат моментално заличаване на профила на македонеца поругал българския паметник на Каймакчалан
Последвайте ни в Google News Showcase
Профилът на македонеца, поругал българска паметна плоча на връх Каймакчалан, да бъде докладван на Фейсбук за насаждане на етническа омраза, призова Костадин Костадинов - директорът на Регионалният исторически музей в Добрич.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Той бе от първите, които реагираха на това, че навръх Деня на Независимостта на България македонски вандали организирано са счупили паметника на загиналите ни бойци на връх Каймакчалан.
Ето какво написа той: „Това е профилът на известният македонски журналист Миленко Неделковски. Преди броени часове този съвременен еничарин разби с чук паметната плоча на загиналите български войници на връх Каймакчалан, Македония. Разгледайте профила му и вижте как се хвали с унищожаването на нашия паметник. Напишете му нещо - такива изверги трябва да бъдат уважени поне с послание във фейсбук”, призова в личния си профил Костадинов.
Както и други потребители на социалната мрежа той е докладвал профила във Фейсбук на Миленко Неделковски за насаждане на етническа омраза и призова и други да го направят.
В македонския сайт libertas.mk е показано нагледно как Миленко Неделковски организира акция срещу паметника. Те се позовават на проправителствения портал Инфомакс, който описва, че рано сутринта на 22 септември Неделковски и негови другари шофирали 6 часа по разрушен планински път, за счупят паметника, съобщава нюз.бг. "Своята мисия аз изпълних, заедно с целия екип, от името на който благодарим на нашия общ приятел и голям патриот, чието име в момента не мога да разкрия" - заявява Неделковски за портала.
Само преди дни заместник-кметът на Добрич д-р Емилия Баева взе участие в съвещание по повод предстоящата международна научна конференция, посветена на отбелязването на 100 години от Първата световна война, и участва в експедиция до връх Каймакчалан.
Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже, с височина 2524 метра над морското равнище. Намира се на границата между Република Македония и Гърция. По исторически справки през Първата световна война през Каймакчалан преминава позицията на Българската армия, отбраняваща се от противниковите британски, френски, гръцки и сръбски войски. След войната на върха е построен сръбски параклис. От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове. В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.
Повече от 8 500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината. Според други източници, по време на сраженията загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски офицери и войници.
