Философски прочит на "Сталин. Пътят към властта" прави проф. Милена Кирова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Повече от година изчаквах да се появи и вторият том на книгата „Сталин. Книга 1. Пътят към властта 1878-1928”, излязла в САЩ пред 2014, но Стивън Коткин все още не го е завършил, премиерата е обявена за 7 ноември. В това няма нищо чудно: съчинението е грандиозно по обема на проучената и включена информация. Американското издание на първия том е 900 страници и самият автор се шегува, че е написал една от онези книги, които, ако ги изпуснеш върху крака си, отиваш направо в спешното." Така започва статията си за най-новата биография на съветския диктатор, публикувана у нас от издателство "Милениум", литературният критик проф. Милена Кирова. Нейният интригуващ анализ, под заглавие "Сталин, прочетен по Фуко", е отпечатан в актуалния брой на в. "Култура". Публикуваме го без съкращения:
"Да пишеш за Сталин през последния четвърт век престана да бъде политическо предизвикателство. Публикувани са над три хиляди текста, сред тях книгите-биографии са около 2200, над хиляда само на английски език. Има някаква неувяхваща фасцинация с големите диктатори, с чудовищното у тях, защото препраща към митологията, към онова, което древните гърци са наричали хюбрис. Стивън Коткин работи от единадесет години, за да стигне дотук; трябват му поне още пет, за да завърши замислената трилогия. Страстта му се породила в самото начало на 80-те, когато – млад постдокторант в Бъркли – разговарял с Фуко на обяд в университетския ресторант. „Няма ли да е интересно, казал големият философ, ако някой приложи моите теории за властта към явлението Сталин?“ И Коткин, вече възпитан в методите на школата Анали, се запалил по историята на съветския свят, за три години изучил руски, пристигнал в Ленинград и започнал да работи в архив. Днес, вече известен професор по „съветистика“ и международни отношения в Принстън, той има зад гърба си шест книги в избраната област, като последната, първият том за Сталин, достигна финала за наградата Пулицър през 2014 година.
Има ли нещо фукоянско, останало от онази паметна среща? Как един американец, възпитан от френска школа, навлиза в загадките на необятната руска душа? За разлика от много други биографи на Сталин, Коткин не подхожда психологически. Фактът, че Йосеб Бесарион Джугашвили произхожда от бедно семейство на бивши крепостни, че баща му, пияница-обущар, е имал навик да упражнява физическо насилие, не може да ни каже нищо за характера на бъдещия социопат. Както и други биографични подробности, например слабостта към малолетни момичета и големият брой извънбрачни деца, за които ще си спомня по-малко, отколкото за дворните кучета. Личността на Сталин според неговия изследовател може да бъде разбрана само в зависимост от отношенията му с други публични личности, а такива край него има много, като се започне с изключването му от семинарията в Тифлис. Един след друг герои на разказа стават Ленин, Каменев, Зиновиев, Бухарин, Троцки… Сталин, когото познаваме, не би бил възможен без сложното кълбо на отношенията между водачите на комунистическата партия в Русия от самото начало на ХХ век, без страховитата мрежа от конфликти, лоялности и предателства, без всевластната параноя и фикс идеите, типични за всички тях. Психологията на Сталин е социален продукт, а това ни отвежда пряко към неговата почти любовна връзка със съветските маси, които по свой начин са родени – и следователно възпроизвеждат потребността – от същата атмосфера. Особено внимание наративът отделя на Ленин и Троцки. Първият създава от Джугашвили, в когото има непоклатимо доверие, свой наследник заради качествата му, които много цени: твърдост и безмилостност, организаторска дарба, умение да постига целите си на всяка цена. Троцки изиграва различна роля: той става постоянният Друг, а конфликтът с него калява Стоманения човек.
Вторият фукоянски белег в подхода на Коткин е опитът да разбере историята като пресечна точка между властта, масите и политическия режим. Троцки в своята незавършена биография на Сталин има едно много известно заключение: „Сталин не създаде апарата, апаратът създаде Сталин“. Коткин обаче продължава нататък и търси по-сложни отношения, в които и Сталин, и апаратът, и масите се създават взаимно. Може да ни се стори, особено в първата трета, че главният герой се появява сравнително рядко и не изглежда напълно главен. Вместо него обаче имаме проникновена и убедителна история на времето, което го ражда. Дори да сте чели много за марксизма, за руския царизъм, за Първата световна война, тази книга ще ви представи фактите обобщени по увлекателен и запомнящ се начин. Авторът умее да разказва добре: ясно и логически мотивирано; огромната информация се възприема лесно, защото е примесена с анекдоти и афоризми, а някои заключения просто не могат да бъдат забравени. Обвиняват го и в това, че е отрекъл комунизма твърде категорично, и в това, че не го е отрекъл достатъчно. Всъщност, като добър историк, Коткин се старае да бъде верен на избрания от него подход: в историята няма нищо случайно, всичко е резултат от сложни политически и социални взаимоотношения. Дори чудовищата могат да бъдат обяснени с условията, в които са се развили, а хюбрисът е възможен само защото има богове, които карат хората да се състезават с тях."
