Финансистът Любомир Дацов пред ПИК: Да, с решението на кабинета „Янев“ корпоративният данък за някои бизнеси може да скочи с 50%! Служебното правителство няма такива правомощия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият заместник-финансов министър от кабинета „Сакскобургготски“ Любомир Дацов коментира изнесеното на пресконференция в централата на ПП ГЕРБ за това, че България се е присъединила към решение, с което корпоративният данък ще скочи с 50%. Решението е взето на заседание на Министерския съвет на 30 юни. Точката е била 17-а в дневния ред. Дали това е законно и в правомощията на кабинета „Янев“, както и може ли да се случи, без да има действащо Народно събрание, коментира Дацов пред ПИК.
- Г-н Дацов, ГЕРБ изнесе информация, според която Министерският съвет е решил корпоративният данък да се вдигне с 50 процента. Това само по себе си не е ли некоректно и незаконно, след като кабинетът е служебен, а и липсва Народно събрание, което да легализира подобен акт?
- Принципното положение е, че без парламент няма как да бъде вдиган този данък. Въпросната 17-а точка гласи, че е одобрена позицията на страната ни за предстоящите преговори в ОИСР за данъчното облагане на дигиталната икономика. Ето го и точният цитат на текста:
„Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за преговорите в Приобщаващата рамка по въпросите на BEPS (Base Erosion and Profit Shifting - свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за намиране на общо решение за предизвикателствата при данъчното облагане на дигиталната икономика. Решението е във връзка с предстоящото заседание на Приобщаващата рамка на 1 юли 2021 г.
България принципно подкрепя предложението на ОИСР за решаване на въпросите за данъчното облагане на дигиталната икономика, като в позицията са направени и някои бележки по конкретните параметри на това предложение, става също така ясно при какви обстоятелства страната ни би подкрепила някои от тях.
В позицията е посочено, че нашата страна смята, че новата международна данъчна структура трябва да отчита икономическите, географските, демографските и геополитическите особености на всяка страна, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни корпорации с над 750 млн. евро оборот, както и да не се прилага за компании, базирани в страна членка с голям брой работници.“
- Не би ли следвало при взимането на подобни решения да се проведат поне консултации и обсъждания с партньорите от тристранния съвет?
- Данъците се променят само от парламент. Не може Министерски съвет да променя данък. Те нямат правомощия за това. Министерският съвет може да прилага данъците, но не и да ги променя. Принципно е възможно да се вземе решение за актуализиране на бюджета и да се предложи увеличение на данъка. Но това може да стане само при действащ парламент.
- Това не надскача ли правомощията на служебния кабинет?
- По принцип – да. Поне от гледна точка на данъците. Дотолкова доколкото това са трайни взаимоотношения между държава и граждани, но не е незаконно от гледна точка, че служебният кабинет в България е с всички правомощия, каквито имат и редовните.
- Как всъщност да си преведем решението от въпросната 17-а точка?
- Това е по линия на ОИСР. Дадено е разрешение на Министерството на финансите да води преговори. Така е подкрепена правна рамка. Доколкото Организацията за икономическо сътрудничество е основно организацията, която изработва стандартите и методологиите – по-специално за пране на пари, за укриване на данъци. За борбата с тези престъпления. Това по същество е даване на мандат за водене на преговори. Това си е живо наследство от предишното правителство, защото тази материя се работи поне няколко месеца. Това е започнало още преди три години, по времето мандата на ГЕРБ за това България да стане член на ОИСР. Може би става дума за унификация на стандартите, което е свързано с облагане на такива компании от типа на Фейсбук, на Гугъл, на големите електронни магазини, на дигиталната икономика.
Европа има приблизителна позиция по тези въпроси, която повечето държави, макар да не е довършена, спазват.
- Това по някакъв начин може ли все пак да бъде свързвано с корпоративния данък?
- Да, може да бъде свързвано, защото става въпрос за облагане на дигиталната икономика. Т.е. облагане на печалбите. Например Гугъл или много такива големи е-компании имат бизнес на територията на България. Но тъй като в Европа основно са базирани в Ирландия, де факто не декларират печалба на наша територия. И в повечето държави през последните няколко години, особено Франция, се опитват да променят законодателството така, че печалбата да се плаща на мястото, където е генерирана. В това няма нищо лошо. Това дори е изгодно за България.
