ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много вероятно да започне неустойчиво харчене на публичен ресурс, ако се сформира редовен кабинет след 2 април. Това заяви пред "Труд" финансистът Никола Филипов.
Високите цени на храните и енергийните ресурси са наистина сериозен проблем, пред който са изправени домакинствата в Европа и у нас. Средната брутна работна заплата в страната през 2022 година достигна 1 947 лева, което представлява ръст от 16,16% спрямо нейното равнище през декември 2021 година. За същия период от време инфлацията измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 16.9%, което означава, че поне на пръв поглед ръстът в инфлацията почти бива компенсиран от ръста в заплатите. Хората, обаче едва ли имат такова усещане. Основната причина за това е, че средната брутна работна заплата в страната се характеризира със сериозни секторни и географски различия. Най-ниската средна брутната работна заплата към декември 2022 година от 1124 лева е в сектор хотелиерство и ресторантьорство, а най-високата възлиза на 4669 лева и е в създаването и разпространение на информация и творчески продукти (ИТ сектора). Най-високата работна заплата за същия период от време е в София – град и възлиза на 2692 лева, докато най-ниската е в Хасково и възлиза на 1300 лева. Сами разбирате, че това са едни изключително съществени разлики и е напълно нормално хората от различни географски региони и сектори на икономиката да имат различно усещане от негативното влияние на инфлационните процеси върху разполагаемия им доход.
В този контекст на загуба на покупателна способност домакинствата прибягват към бързи кредити, което е и основната причина за техния ръст в последната година. Изключително проблемна тенденция е намаляването на депозитите до 1000 лева през 2022 година, което ясно показва, че все повече домакинства харчат спестяванията си, за да покриват режийните си разходи. В тази ситуация на висока инфлация държавата притежава изключително ограничен инструментариум, с който да влияе върху нея. Основните фактори зад високата инфлация през изминалата 2022 година бяха цените на енергийните ресурси и цените на храните. В последните месеци виждаме тренд на намаляване на цените на енергийните ресурси, като този спад беше в най-голяма степен следствие от намаляване на цените на енергийните ресурси на международните пазари. Храните, обаче през 2022 година реализираха ръст от 26,1% на годишната база. В последните седмици ставаме свидетели на активизация на държавата по тази линия, като НАП, МФ, БАБХ и министерство на земеделието извършват проверки в търговските вериги и по-големите производители на млечни продукти, за да установят дали има спекула в търговията. Това, обаче е една изключително трудна за доказване хипотеза. Всяко едно вмешателство на държавата в свободния пазар винаги води до по-голямо задълбочаване на проблема, който държавата се опитва да реши. Ръстът на цените от последната година в хранително-вкусовата промишленост може да се нормализира само по естествен път през силите на търсенето и предлагането.
- Евростат отчете наскоро, че през последното тримесечие на 2022 година в ЕС е нараснал броят на фирмите, които фалират или обявяват несъстоятелност. Трябва ли да се притесняваме, че тази тенденция ще продължи и през 2023 година?
- Със сигурност би трябвало да ни притеснява, но не би трябвало да ни изненадва, защото фалитите са интегрална част от бизнес цикъла. Ранната фаза на бизнес цикъла започва непосредствено след икономическа рецесия и се характеризира с бум на стартиращи нови компании. Напълно естествен процес е част от тези новосъздадени компании да не оцелеят при настъпването на следващата икономическа криза. Европа се намира на ръба на няколко кризи, които могат да доведат до влизането на Европа в икономическа рецесия. Така, че реалността е такава, че ние се намираме на етап от бизнес цикъла, в които фалитите тепърва предстоят. Този процес се засилва допълнително от повишаването на лихвените равнища, на което ставаме свидетели в последната една година отстрана на ЕЦБ, но това е правилна и логична стратегия на ЕЦБ, с която се цели охлаждане не прегряващата европейска икономика.
