Франция гори - Европа плаща в момента цената на собствения си измислен либерализъм и фалшив морал
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Франция гори вече седмица. Мнозина анализатори наричат случващото се в страната гражданска война. Кръв се лее по улиците, унищожават се сгради, плячкосват се магазини, арестите се пукат по шевовете... Както и да се наричат събитията от различните специалисти, Франция не е преживявала в съвременната си история толкова мащабно по размерите си насилие.
Европа какво прави в този момент? Продължава да си гледа в пъпа и да се занимава с това как да приеме Украйна в НАТО, а Урсула пък да обещава да обръща камък след камък, за да открие под някой от тях Путин. А това, че огънят на съседа може да плъзне и в тяхната къща, минава абсолютно незабелязано.
Стресна се единствено Германия. Няма как да останат нечути думите на канцлера Олаф Шолц в специално видеобращение: "Нуждаем се от повече спокойствие в отношението към различните възгледи и начин на живот. Уважението означава: никой да не гледа отвисоко на другите. Касиерът в супермаркета, компютърният специалист, човекът, който доставя пратки, главният лекар и градинарят - всеки човек е необходим и има незаменим принос за нашата общност".
Тези думи означават страх. Германия, най-богата страна в ЕС, но и населената с най-много емигранти, си дава сметка, че като нищо може да пламне огън и на нейна територия. И той ще бъде в пъти по-силен и страшен от френския. А може да обхване и целия континент.
Защо се стигна до тук? Едва ли е само заради убийството на 17-годишния Наел от полицията.Това е насъбиран дълго време гняв, който се отприщи изведнъж след гибелта на момчето. Популярният социолог Фабиан Трюон обясни пред "Льо Монд", че насилието избухна, защото полицията никога не би стреляла от упор в човек от богаташките квартали на Париж или поне такова нещо не се е случвало досега. Но е ставало в населените с емигранти райони. Той определи избухналия гняв като политически, защото бедността в крайните квартали на големите градове става все по-голяма. Пренебрежието от страна на властта към тези хора е безкомпромисно. Отношението е като към втора ръка мъже и жени, оставени да се справят с живота както могат, дори и с разпространение на наркотици.
Гневът на бедния човек е най-страшният гняв. Защото нищият няма какво да губи, освен ризата на гърба си. Раволюциите се правят от бедни и млади хора.
Франция и Западна Европа плащат в момента цената на собствения си измислен либерализъм и фалшив морал. Отвориха широко вратите си за мигрантите с крокодилски сълзи на двуличие и фалшива съпричастност. Така, както правят, с много нови "либерални" каузи, които се опитват да наложат на целия свят.
Но, в един момент всяка лъжа се връща като бумеранг срещу автора си.
