ФРАПИРАЩ ИЗВОД! ППДБ, "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и АПС работят за дестабилизирането на България, Делян Пеевски е източникът на стабилността, а на Радев му остават 420 дни до селскостопанската авиация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Възраждане", МЕЧ, "Величие" и АПС, заедно или поотделно, работят за дестабилизирането на България, Делян Пеевски е източникът на стабилността, а на Радев му остават 420 дни до селскостопанската авиация. Този фрапиращ извод след неуспешния пети вот срещу кабинета "Желязков" от вчера прави бившият председател на Народното събрание, дипломат и евродепутат Александър Йорданов.
Ето какво пише той на стената си във Фейсбук:
РЕАКЦИЯ: ВСЯКО НЕЩО С ВРЕМЕТО СИ
Отмина и този вот на недоверие. За пети път за по-малко от година
евроатлантическото ни правителство получи подкрепа от парламента. Това е похвално и впечатлява. Неслучайно през този период у нас направиха посещения председателят на ЕС Антониу Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това се нарича доверие.
А поисканият вот на недоверие имаше всички характеристики на прокремълска акция, което пролича отчетливо в изказванията и публичните прояви преди него на партиите, които го инициираха и подкрепиха. Някои от тях демонстрираха своята прокремълщина открито, а други - прикрито. Но накрая гласуването ги събра и осветли. Стана ясно, че ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и АПС работят заедно и поотделно за дестабилизацията на България и го правят в навечерието на пълната ни евроинтеграция, каквато ще представлява въвеждането на еврото след само 103 дни.
Както се казва, много мина, малко остана.
След гласуването премиерът Росен Желязков заяви от парламентарната трибуна, че Министерският съвет е чул, както твърденията, така и доводите на опозицията. И също е отговорил с доводи и аргументи. А малък, но важен детайл от вчерашното гласуване бе, че и четиримата независими депутати гласуваха против вота на недоверие.
Стана пределно ясно, че "предатели отвътре" на правителството няма. Надеждата на опозицията, че все някой депутат ще предаде каузата не се сбъдна. А помним, че се правеха такива прогнози. Оказа се, че опозиционерите ни са несхватливи. Предатели нямаше.
Що се отнася до уличните изпълнения на някои опозиционни депутати, то те бяха израз на безсилие. За съжаление, "цирковите" им изпълнения, които предвидих, доведоха до смъртта на млад човек, баща на две деца. И с това те ще бъдат запомнени.
Но внимание: протестът на опозицията вече убива!
Коментаторите са разделени в мненията си. Едни твърдят, че опозицията е вече обединена, а други, че тя си остава разделена. По-важното е, че си остава опозиция, т.е. на мястото, което и отредиха на парламентарните избори българските избиратели. Те явно показаха, че не желаят държавата ни да се управлява от ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и АПС. Проявиха национална отговорност. Няма да се сбъдне меракът на нашите опозиционери без победа на изборите да стигнат до държавното управление, т.е. по "другия начин" или като комунистите на 9 септември 1944 г.
Много важно бе и изявлението, което направи пред парламента лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Неговата партия не участва в управлението, но той ясно даде да се разбере, че желае държавата ни да остане стабилна и да бъде сигурен член на евроатлантическото ни семейство. И дори уточни, кога според него трябва да има нови избори - след 1133 дни. Така че има достатъчно време опозиционните партии да се подготвят за тях, ако дотогава не капнат от протестърска умора.
Но, както казва народът ни: протестър умора няма. Така че всичко е наред. Правителството ще си управлява, а опозицията ще си протестира. За такава демокрация мечтаехме. И сега я имаме цялата. И ще се позова на народната мъдрост за кервана и за тези, които пролайват след него.
Що се отнася до президента и на него вчера опозицията не успя да помогне. Остават му още не повече от 420 президентски дни. Дали след тях той ще регистрира партия, или ще помогне на селскостопанската ни авиация, предстои да разберем. Но със сигурност за второто би бил по-полезен. Защото партии у нас има предостатъчно. Една повече или по-малко няма никакво значение. Но дори един самолет, пилотиран от опитен авиатор като него, в помощ на селското ни стопанство или за гасене на пожари, със сигурност е необходим. Макар че и това едва ли е работа за пенсионери.
Изводът от вчерашния ден е един: всяко нещо с времето си.
