Анна де Грено била придворна дама на княгиня Климентина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато през 1887 година френската аристократка Анна де Грено идва заедно с баща си в България, за да стане придворна дама на сестрата на младия български княз Фердинанд - княгиня Климентина, приятелките й са отчаяни за бъдещето й. Те не могат да си представят, че Анна ще изостави бляскавите европейски салони и ще ги замени с неугледните калдъръми на следосвобожденска София. Възпитаната в традициите на савойската династия Анна обаче е непоколебима в желанието си да живее в България. Изпълнена е с любопитство за нравите и обичаите на младата държава, която по това време се числи към страните от Ориента.
В България Анна открива нещо много по-голямо от това, което е очаквала. Намира любовта на живота си в лицето на един от най-уважаваните хора в българския дворец - Димитър Станчов. По това време той е личен секретар на Фердинанд и е считан за един от най-интелигентните му приятели. През 1889 година завършилият право във Виена Станчов ще оглави тайния кабинет на княза и ще се превърне в една от най-важните фигури в българската държава.
Анна де Грено и Димитър Станчов минават през редица препятствия, преди да сключат брак. Френските аристократични роднини на Анна се обявяват срещу брака й с българина. За тях този брак е неприемлив и неравностоен. От другата страна обаче е родът на Станчов, който не желае Димитър да се жени за чужденка, при това от аристократичен произход. Според здравата българска фамилия съществува огромен риск от това Анна да се окаже разглезена и да постави неизпълними изисквания пред бъдещия си съпруг. Въпреки мнението на роднините си обаче Анна и Димитър сключват брак, който остава непомрачен до края на живота им и продължава повече от четирийсет години. Анна Станчова не само не се оказва разглезена, но придружава мъжа си във всичките му мисии на дипломат и политик и никога не се оплаква от живота си.
Димитър Станчов оглавява тайния кабинет на княза до 1894 година. През 1895 година започва дипломатическата си кариера, която продължава няколко десетилетия. Първоначално работи като български представител в Букурещ, после във Виена и Петербург. Връща се в България през 1906 година и оглавява външното министерство в правителството на Димитър Петков. След като премиерът е убит през 1907 година, Станчов за кратко е министър-председател на България. След това до 1908 година отново е министър на външните работи. От 1908 до 1915 година Димитър Станчов оглавява българското посолство в Париж. Оттегля се от този пост, защото не е съгласен с водената от Фердинанд политика, която вкарва България във войната на страната на Германия.
Станчов се оказва прав във виждането си, че Германия ще се провали и ще повлече след себе си България. Четири години след като напуска дипломатическия си пост заради несъгласието си с Фердинанд, България преживява втората си национална катастрофа. По време на войната Анна и Димитър Станчови живеят в Пловдив, като доброволно се отказват от всички привилегии на дипломатическата служба. През 1919 година дипломатът е избран за главен секретар на делегацията, която подписва трагичния за България Ньойски договор.
Година по-късно новият премиер на България Александър Стамболийски възстановява Станчов на дипломатическа служба, като го праща посланик в Англия. Новият пълномощен министър е добре приет в английския двор и спомага за възстановяването на отношенията между Англия и България. До 1924 година Димитър Станчов оглавява българските посолства в Белгия и Холандия. След това за втори път се оттегля доброволно от дипломацията. Причината е тоталното му несъгласие с политическите репресии, провеждани от правителството на Александър Цанков. Заклет демократ, Станчов не може да приеме да служи на диктаторски режим. Остава в Англия и продължава да поддържа връзките си с кралския двор. Избухването на Втората световна война слага край на мечтата на Димитър Станчов да се върне в България. Той отново е на страната на демокрациите и не приема влизането на България в съюз с нацистка Германия. Дипломатът не доживява края на войната и умира в Лондон през 1940 година на седемдесет и шест годишна възраст. До него е любимата му Анна Станчова, която го следва през целия му път.
През трийсетгодишната си дипломатическа кариера Димитър Станчов отказва всички предложения да се включи в редиците на която и да било политическа партия. Той е категоричен, че безпристрастието е задължително за всеки дипломат. Със смъртта му България губи един от най-будните си умове. Димитър Станчов обаче оставя свои наследници в българската политика и дипломация. Веднага след падането на комунистическия режим през 1989 година внукът му Иван Станчов се връща в България и активно участва в изграждането на антикомунистическата опозиция. През 1991 година, подобно на дядо си, Иван Станчов оглавява българското посолство в Лондон. На церемонията по връчването на акредитивните писма на кралица Елизабет II той се явява с костюма, с който дядо му се е явил пред баща й крал Джордж V седемдесет години по-рано. Иван Станчов оглавява българското посолство в Лондон до 1994 година, когато се връща в България, за да стане външен министър в правителството на Ренета Инджова.
