Левскарят Михаил Лозанов играе с капитанската лента като нападател в хитлеров Мюнхен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес футболните трансфери са неизменна част от най-обичаната игра в света и понякога дори надминават по интрига самите мачове. Поради скромността на българското първенство българската публика обикновено очаква наш футболист да бъде продаден в голям европейски отбор и да повтори успехите на Стоичков и Бербатов. Малцина от днешните фенове обаче са чували за първия голям трансфер на български футболист в голям европейски отбор. Пионерът на българските футболни трансфери в чужбина се нарича Михаил Лозанов-Танка. Той е един от най-обичаните футболисти на „Левски” и националния отбор през 30-те години на миналия век и в края на своето десетилетие стига до капитанската лента на баварския колос „Байерн” - Мюнхен. Централният нападател на „сините” получава внушителния си прякор заради физическата си мощ и топовния си шут.
Роденият в Перник през 1911 година футболист започва кариерата си в „Левски” едва на деветнайсет години и е в основата на първата шампионска титла на „сините”, извоювана през 1933 година. Четири години по-късно, вече като капитан на „Левски”, Танка става за втори път шампион на България. Със синия екип той отбелязва 43 гола в 79 мача.
Първият трансфер на Лозанов е в чехословашкия отбор „Моравска Славия”, където играе за кратко през 1935 година. По това време футболните трансфери не се изразяват в прехвърляне на огромни суми пари от един отбор в друг, а се осъществяват по желание на футболиста. Днес не е ясно как Танка е стигнал до чехословашкото първенство, но е факт, че той е първият български футболист, играл в чужд шампионат. След кратък гурбет в „Моравска Славия” Михаил Лозанов се връща в „Левски”.
Вторият му трансфер е далеч по-успешен от първия. През 1937 година за пръв път облича фланелката на германския „Байерн” – Мюнхен. За кратко се превръща в любимец на мюнхенската публика. В Германия за него се говори като за перлата в нападението на баварците. Добрите му физически данни напълно пасват на немския футболен стил и само няколко месеца след пристигането си в Мюнхен се окичва и с капитанската лента на отбора.
Добре е да подчертаем, че Танка става капитан на баварския отбор във времена, в които германският нацизъм е в апогея си и всичко, което не е германско, се счита за второ качество. Как българин успява да стигне до капитанската лента в сърцето на нацисткия режим, каквато е областта Бавария по това време, днес е загадка. Политическата конюнктура прекъсва славния престой на Танка в Бавария. През 1939 година Хитлер започва Втората световна война и последното нещо, за което се мисли в Германия, е футболът. В първата година на войната Михаил Лозанов е принуден да се върне в България и отново заиграва в любимия „Левски”.
През 30-те години на миналия век с фланелката на националния отбор Танка изиграва 38 мача, в които отбелязва 10 гола. През 1932 и 1935 година с националния отбор печели Балканската купа, която е най-елитният футболен трофей за времето си. По това време световните първенства все още прохождат, а за европейски никой не се е сетил. В напрегнатата политическа обстановка на 30-те години футболните срещи между националните отбори на различните балкански държави са и начин за натриване на носове на съседите. Затова най-забележително е спечелването на Балканската купа през 1932 година. Турнирът се провежда в Югославия, с която България е в традиционно обтегнати отношения. Дали заради загубените от Сърбия войни през годините, или просто заради спортния си хъс, българите успяват да спечелят турнира, и то с драматична победа срещу домакините насред Белград. В този мач „плавите” бързо повеждат с 2:0 срещу нашите. Българите обаче не се предават и успяват да изравнят. В края на мача Михаил Лозанов успява да пробие югославската защита и да забие победния гол за България. Посрещането на победителите в София е едно от най-тържествените събития в годините преди Втората световна война, а Танка се превръща в истински герой за публиката.
Кариерата на Лозанов в националния отбор обаче не е изпъстрена само с велики победи. Той усеща и вкуса на тежките загуби. Като част от представителния ни тим в първите световни квалификации, в които участваме през 1934 година, Лозанов заедно с останалите момчета отнася загуба от Австрия с 6:1. Утехата за него е, че е автор на първия български гол в квалификации за световно първенство. Той е и сред тези, които претърпяват най-съкрушителното поражение в цялата история на националния отбор - 0:13 срещу Испания през 1933 година в Мадрид.
Последния си мач за националния отбор Танка изиграва срещу любимата си Германия. В него българите губят с достойното 2:1. През следващите две години играе за „Левски” и приключва славната си футболна кариера на трийсетгодишна възраст през 1941 година.
В края на славния за „Левски” сезон - 1993-1994 година, когато „сините” печелят шампионската титла, при връчването на купата тогавашният капитан на отбора Наско Сираков я взима и се затичва към ложата на „Герена”. Публиката с любопитство очаква да види на кого капитанът ще връчи трофея и се учудва, когато Сираков връчва купата на възрастен човек, който е непознат за повечето от феновете. Възрастният човек е Михаил Лозанов, който шест десетилетия по-рано е триумфирал с първата шампионска титла за „синия” отбор. Няколко месеца по-късно Танка умира на осемдесет и три годишна възраст.
