ФУТБОЛНА МЪЛНИЯ В ПИК! Острото перо Георги Атанасов отсече: Трябва да се каже ясно и конкретно - настоящите благодетели на ЦСКА Ганчев и Инджов...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният роден журналист и публицист Георги Атанасов коментира ексклузивно пред ПИК теми свързани с гранда ЦСКА. Атанасов е сред най-отявлените представители на "армейската" спортна общност като е и автор на книги за ЦСКА. Ето какви тези споделя той относно казуси свързани с "червените" в края на 2019-а година.
- Г-н Атанасов, модернизацията на базата в Панчарево, която е факт, а и продължава и изграждането на модерен стадион в съвсем близко бъдеще изглеждат ли по-важни за ЦСКА от да кажем спечелването на няколко трофея?
- Разбира се, че са по-важни, това са инвестиции в бъдещето на клуба за много години напред, за поколения напред. Които могат да бъдат предпоставка и база за сериозни успехи, дългосрочни, устойчиви, дълготрайни в бъдещ план. Напоследък се коментира тази тема като се противопоставят селекции, спортни успехи и фундаменталните инвестиции за бъдещето, за които става дума. Според мен, се спекулира донякъде по темата. Тъй като това са 2 по същество различни опции.
Едната е ситуационна, разбира се много важна от гледна точка на традициите на ЦСКА и желанията на феновете, а именно постигане на бързи успехи в различните турнири. А другата опция, както споменах - това е дългосрочното бъдеще на "червения" клуб.
В този ред на мисли трябва веднъж завинаги да се тегли чертата и нещата да се кажат ясно и конкретно. Откакто Гриша Ганчев пое ЦСКА и върна клуба към нов живот след фалита на предишното АД през лятото на 2015 година, вече близо една петилетка г-н Гриша Ганчев и г-н Юлиян Инджов настоящи благодетели на клуба инвестират наистина огромни средства.
Базата в Панчарево, за която споменахте, заплащането на емблемата и активите. Структурирането и реанимирането на клуба като цяло, заедно с ДЮШ и с всички дейности, селекцията в отбора, на хоризонта се задават и огромните разходи за съвместното дружество с държавата за изграждането на "Армията" и оттам-нататък тръгва инвестицията за самото строителство. Това са наистина огромни средства, които са осигурени за един много кратък срок от 4 години.
Така, че наистина трябва да има реализъм, чувство за мярка, ясен поглед върху нещата. Освен всичко друго, като контраст с някои от основните си конкуренти ЦСКА въобще не получава по никакъв начин подкрепа по "обществена поръчка", държавна директива и т.н. Всичко от А до Я, от първата стотинка до поредния милион се изважда от Гриша Ганчев и Юлиян Инджов. Ето защо "червените" фенове, а и футболната общественост като цяло, трябва да са наясно, че при една подобна инвестиционна програма и финансова натовареност не е реалистично да се купуват футболисти за по 1-2 милиона евро.
- Фактът, че Люпко Петрович гласува доверие на Милош Крушчич като помощник треньор в ЦСКА по-рано през сезона, не е ли достатъчен астестат, че Крушчич явно има качества за футболен наставник. Доверие от страна на специалист триумфирал с купата в КЕШ (Петрович) би следвало да е атестат за добри възможности на Крушчич?
- Разбира се. Това е едно на ръка - препоръката на футболен професор като Люпко Петрович, която безспорно тежи. И по тази тема бих призовал към малко по-аналитично и разумно вглеждане във фактите и реалностите. Какво значи подходящ треньор? Кой може да каже кой наставник е подходящ или не е, предварително? Оценката за старши треньора във футбола и в спорта се дава единствено от резултатите, за които е необходимо време. Така, че не можем от 2-3 месеца да преценим дали Крушчич става или не става за ЦСКА.
Освен това и на "Армията", и в Левски, и в Лудогорец, и в много други клубове през годините имаше достатъчно случаи, в които известни имена не донесоха почти нищо като придадена стойност. С една по-голяма давност това важи за корифей като Луиджи Симони в ЦСКА. В по-близки години колебливо на "Герена" се представи голямо име като Делио Роси. Прочутият бразилски специалист Аутуори пък се задържа броени месеци в Разград. Да не продължаваме с примери като Славиша Йоканович, Йоан Андоне и т.н.
Така, че визитката сама по себе си, личната карта на треньора, с която той се явява в съответния момент на назначението му въобще не дава никаква гаранция за реализация на терена. Примери по света и у нас с лопата да ги ринеш. В този ред на мисли - кой би могъл да каже преди 2 десетилетия, че от "физкултурника" Моуриньо, за когото част от нашите футболни хора биха заявили, че не се е събличал по физическо възпитание, че от този академичен тип, който наистина не е бил професионален футболист, ще се пръкне Специалния получаващ по 20 милиона евро на година. Подобна история може да се припише и на неговия ученик Вияш-Боаш, който се появи сякаш от нищото, за да заработи 100-ина милиона евро от най-различни назначения в рамките на десетина години.
Нима някой е вярвал, че 29-годишният Юлиан Нагелсман ще направи чудеса с Хофенхайм в Германия и сега ще оглавява Бундеслигата с Лайпциг? Кой би предположил, че Виктор Гончаренко ще осъществи фурор с познатия ни БАТЕ Борисов, толкова години със силно участие в евротурнирите, за да стигне начело на ЦСКА (Москва)? Много примери има във футбола, които показват, че в наши дни съвсем не е задължително треньорски успехи да бъдат постигани само от бивши големи футболисти и от утвърдени имена в бранша, но да не навлизаме в още повече фактология по казуса.
Излиза, че спецификата на треньорския бранш вече се е променила през новия век, като тежестта се пренася все повече от съблекалнята (бившите големи футболисти) към високо-квалифицираните млади специалисти, въоръжени с достиженията на съвременните информационни технологии, за които в никакъв случай не е задължително да са вдигали купи като играчи, за да постигат успехи вече на треньорското поприще.
- В чисто спортен план, инвестиции в базата на клуба, която се ползва от деца до А-тима на ЦСКА и изграждане на един млад състав с ядро от "червени" юноши, други родни таланти и също по-млади играчи от чужбина, които да развият качествата си на "Армията", това ли изглежда правилна рецепта за ЦСКА?
- Да. Това е правилната рецепта и за ЦСКА, и за всички клубове според мен в България. Ядро от родни играчи, подсилено с качествена добавка от чужбина. Виждаме сега и вечния съперник на ЦСКА от "Герена" как се ориентира напоследък към българския пазар и това е правилно по мое мнение. В крайна сметка никой не е отменял емоционалния и моралния фактор, който не е тайна, че се носи най-вече от собствените юноши и от българските футболисти.
- Същевременно едва ли на "Армията" може да има максимализъм по тази тема, защото клубът преди 4 години въобще не се знаеше как ще просъществува, така че от една може би много ниска база тръгва ЦСКА през последните сезони да гради и школа като логично е да е нужно време, за да даде по-видим резултат работата, която сега се върши за и в ДЮШ на "червените"?
- Разбира се. Такива сътресения много трудно се преодоляват. И в самия ви въпрос, риторичен отговор се съдържа. И продължение на моята теза за реализъм, чувство за мярка и за търпение, за които споменах в началото на нашия разговор. В спорта и във футбола особено са изключително тежки преходите.
ЦСКА, както казахте, се върна от пропастта, Гриша Ганчев възроди и реанимира клуба буквално от небитието, за да го върне към живот. И в крайна сметка откакто през лятото на 2016-а ЦСКА се върна в елита, 31-кратните шампиони досега неизменно се класираха след хегемона, доминанта Лудогорец, постигнаха положителен баланс във Вечното дерби и в момента са на съвсем нормално разстояние от Левски и Локомотив (Пловдив) за атака на по-високо класиране спрямо есенното представяне в настоящата кампания, в това чисто и Купата на България.
Трябва да се вземе предвид колко трудна е ситуацията в клубове като Манчестър Юнайтед и Арсенал, след като въпросните грандове вече не са ръководени от съответно - мениджърите сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер. Как след това сътресение и двата визирани велики английски клуба се намират в много тежко състояние. Това са красноречиви илюстрации на тезата, че изключително трудно се връщаш на позиции във футбола, след като си преживял сътресение.
- Като при визираните световни колоси става въпрос за рокади на ръководно ниво и излизането от мениджърския пост на исторически футболни фигури, а при ЦСКА положението изглеждаше дори апокалипсистично за тима?
- Да. Така, че в крайна сметка като калкулираме всички обективни и субективни обстоятелства във футбола и в обществото като цяло, се оказва, че нищо драматично няма около "Армията". Напротив, положителните неща са повече от притеснителните.
- Същевременно може да се каже, че и завръщането на ЦСКА в евротурнирите никак не беше от лошите, защото и срещу Копенхаген при отпадането на "армейците" преди 2 сезона и в настоящата кампания в дуела със Заря Луганск съдийството беше много спорно и в мачовете в София, а и в чужбина?
- Да. Копенхаген е отбор с 4-5 пъти по-голям бюджет, който непрекъснато присъства в евротурнирите, купува скъпи футболисти. А украинския Зоря Луганск вече дели мегдан с Динамо Киев като подгласник на безспорния фаворит в настоящия сезон на украинския шампионат - Шахтьор Донецк, какво повече .
- Продължение на една от темите, които коментирахме по-рано. Не само за ЦСКА, но и за всички родни клубове - би ли следвало да важи максима, че ако в състава има повече български национали - за мъже, младежи, дори и за юноши, може да се очаква вдигане на посещаемостта на домакинските мачове?
- Разбира се. Това е абсолютно справедлива констатация, която не подлежи на никакво съмнение. И за ЦСКА, и за Левски, и за другите тимове. Но освен емоционалната, позитивна реакция на обществеността има и съвсем конкретно спортно-техническо измерение. Ако направим един бърз преглед ще видим, че през есенния дял на първенството в ЦСКА най-постоянни изяви имаха български играчи. Става дума за Кристиян Малинов, Петър Занев, младите таланти Иван Турицов и Вальо Антов. В Левски пък с пълна сила изгря Станислав Иванов. Много добри данни показва и Юруков, друг млад футболист. В Ботев (Пд) се изявяват няколко силни млади момчета, в Черно море голямо впечатление прави Мартин Минчев. В Локомотив (Пловдив) най-голямата фигура при подема на тима от "Лаута" е Димитър Илиев. Да не говорим за това, че най-ярките фигури досега в първенството бяха близо 40-годишните български ветерани Мартин Камбуров в Берое и Георги Илиев в Локо (Пловдив), който току-що прекрати своята забележителна, изключителна футболна кариера. Така, че наистина изборът на българското е гаранция за по-голяма съпричасност от страна на публиката, а и за добри резултати на терена.
- Вашата прогноза за идната година за ЦСКА?
- Най-важно е да се стартира строителството относно модернизирането на стадион "Българска армия". След преминаването надявам се бързо и успешно на всички необходими процедури. Да се довършат инфраструктурните подобрения на оазиса - Панчарево.
Да продължи развиването на школата под ръководството на международните специалисти, които са привлечени. И разбира се - успоредно да се подобрява качеството на представителния тим на "червените", без което не може, естествено.
Общо-взето, подобни са грижите и на повечето български клубове. Някои исторически дестинации на родния футбол като Русе, Велико Търново, Враца, Благоевград, Плевен, Бургас и още разбира се без пълна изчерпателност, се нуждаят от рестарт, за да може да се възстанови картата на българския футбол, която в момента е изпразнена от традиционни центрове за сметка на ситуационни "проекти". За да можем да дишаме по-спокойно и по-ведро в близките години.
*Много любопитни тези на Георги Атанасов - свързани с ЦСКА, но и с вечния футболен опонент на "червените" - Левски, и родния най-популярен спорт въобще, очаквайте ексклузивно в ПИК този уикенд.
