ФУТБОЛНО ТОРНАДО В ПИК! Жоро Атанасов с разтърсващи думи: Всички страни от Източна Европа, с изключение на България...
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-отявлените представители на "армейската" спортна общност - журналистът и публицист Георги Атанасов направи ексклузивен коментар пред ПИК относно ситуацията в ЦСКА. Ето и продължението на интервюто, в което се беседва върху най-глобални въпроси свързани с родния футбол. А Жоро Атанасов от своя страна задава следното питане: "Защо България в момента е държавата от Източна Европа и Балканите, която категорично има най-слабото присъствие в елитния европейски футбол - относно наличието на играчи в Топ държавните първенства на Стария континент?". Атанасов посочва и конкретни действия, които според него е нужно да бъдат предприети в родния най-популярен спорт.
- Г-н Атанасов, с вас засегнахме наскоро в ПИК темата, че може би е крайно време да се въведе задължително правило за участие на български играчи до 21 години - поне двама да играят за всеки роден елитен клуб през цялото времетраене на срещите от футболното ни първенство.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Сега ми направи впечатление изказване на Пауло Кардосо, който е директор в школата на ЦСКА. Пред "Тема Спорт" визираният специалист, сред откривателите на мега звездата Кристиано Роналдо, заяви, че според него е много добре за младите таланти да се задържат по-дълго време в стоята държава докато дойде момент, в който вече са се наложили като имена във футбола и чак тогава да се търсят трансфери зад граница.
Т.е мнението на Кардосо, капацитет от световна величина, не се ли припокрива с тезата, че ако се въведе визираното по-горе правило, самата политика на водещите ни клубове ще бъде в посока да не се бърза с продажбата на млади родни надежди, а и същевременно талантите да се налагат по-ударно? Сякаш и родния футбол, а и визираните отделни играчи ще се развиват по-добре и ще са по-конкурентноспособни в световен мащаб при подобна мярка? Не изглежда ли изключително логично?
- Разбира се, че е логично. Аз бих отишъл още по-напред в сравнение с тезата на Кардосо. А именно, в нормативните документи на БФС след очаквания с такова нетърпение Конгрес уж на промяната, дай Боже, през юни догодина - да се установи една нормативна рамка чрез Наредбата на Футболния съюз за първенствата и турнирите, в която ясно и категорично да се регламентират задължителни квоти за участие на български футболисти като бройка в съставите на терена и даже по възрастови категории - до 21, до 23 и т.н.
Наясно съм, че подобна административна намеса в играта би срещнала голяма съпротива на някои хипер пазарни фундаменталисти, които смятат, че и футболът трябва да бъде поставен под знаменателя на провалилия се в световен мащаб неолиберален глобализъм. Т.е. няма граници, няма нации, няма нищо освен една "мулти-култи идентичност". Казано накратко - животът не е отменял националната принадлежност, родовия корен. Така, че колкото повече българи има във футбола ни, толкова повече български, идентичен, автентичен и жизненоспособен ще бъде този спорт, според мен.
- Една мащабна програма за налагане на родни таланти, това трябва да се развие от много специалисти, ако се случи - няма ли да бъде огромен коз за най-силните родни клубове? Да кажем първите в класирането 3-4 тима. Които личното ми мнение е, че е много трудно да се сборят с голям успех на международния трансферен пазар с най-богатите в света клубове. Защото виждаме трансфери от порядъка на 100-150-200 милиона евро вече константно... Има спекулации, че от Реал (Мадрид) са готови да дадат 400 милиона евро на ПСЖ за Мбапе?
- Това разбира се е друга планета. Прекъсвам ви, колега Илиев, веднага с уточнението, че нашето ниво, нашата черга, в сферата на мечтите за всички родни клубове без един - това са входящи трансфери от 1 милион евро, 2 милиона евро даже звучи като утопия. Бих казал нашата футболна черга предполага, че трансфер около 500 хиляди примерно евро на някакъв чуждестранен играч - това е границата на възможностите. Според мен констатацията се отнася за всички български клубове елитни, без Лудогорец, който направи последните години няколко наистина скъпи трансфера за нашите стандарти от 1,5 - 2 милиона евро... Но не съм сигурен дали всички тези скъпи опции се оказаха положителни. Да оставим обаче абонирания шампион настрани. Който всяка година акумулира повече или по-малко средства от участието си в евротурнирите. И да погледнем към двата исторически гранда ЦСКА и Левски, които са поставени в едно много неблагоприятно положение да се съревновават с клуба от Делиормана от съвсем неравностойна изходна позиция.
Не е тайна, че бюджетите на "Армията" и на "Герена" са неколкократно по-малки в сравнение с финансирането на Лудогорец. И при това положение и "червените", и "сините" са принудени в сегашната конюнктура да се съревновават на терен, който не е техният. А именно да търсят чуждестранни футболисти, свободни агенти по правило или по-евтини, с които евентуално да компенсират обективното спортно-техническо предимство на тима от Разград, което произтича от много по-скъпата селекция във визирания клуб.
И в крайна сметка се получава един омагьосан кръг. Историческите институции в родния футбол ЦСКА и Левски се опитват да следват едно темпо, което според мен представлява неадекватен за тях модел, защото са принудени от амбициите на своите многобройни привърженици, от традицията, от клубните си ценности да се стремят да постигат високи резултати, без да имат обективни ресурси да се сравняват на този етап с Лудогорец.
- Това не рефлектира ли изцяло върху резултатите на националния ни отбор?
- Разбира се, че рефлектира. Много стара и банална истина е, че без силни ЦСКА и Левски няма как да има силен представителен тим на България. И това се показва от всички най-големи успехи на националния ни отбор през годините. И в най-голяма степен от четвъртото място на Мондиал САЩ'94, което беше извоювано от "червени" и "сини" възпитаници най-вече, да не ги изброявам всички ги знаят, които тръгнаха към големите европейски клубове и към световния подиум именно от "Армията" и от "Герена".
Така, че наистина тази неравностойна ситуация спрямо трансферните възможности на Лудогорец би могла да изгирае и много положителен ефект за 31-кратните и 26-кратните шампиони на страната, които все повече се обръщат към свои възпитаници - Антов и Турицов в ЦСКА, Станислав Иванов и Юруков в Левски има и други момчета, които идват от школите. Сега се говори много за младия талант на "червените" Смоленски да е жив и здрав да направи голямо име във футбола. На "Герена" също има таланти, в Пловдив, във Варна, в Стара Загора, навсякъде има таланти в България. По принцип ние сме талантлива в спортно отношение страна, въпросът е как визираните надежди ще бъдат откривани, селектирани, възпитани, подготвени, за да могат да реализират природните си качества в една професионална среда като съвременния спорт, която все повече се комерсиализира и технологизира.
- Наскоро попаднах на сравнение - моделът, че в България да кажем в Лудогорец повечето основни играчи са родени извън страната ни, в Левски и ЦСКА чужденците никак не са малък брой също. Лансира се следната теза - и в Манчестър Сити англичаните не са мнозинство в състава.
Добре, Рахийм Стърлинг е сред мега звездите в световен мащаб. Имат Фодън 19-годишен талант в халфовата линия, сред основните футболисти фигурират защитниците Стоунс и Уокър - говорим за английските играчи с повече игрови минути в Ман Сити.
Но въобще как може да сравняваме България с Англия? При положение, че там са 20 клуба с високи възможности във Висшата лига. 20 тима по средно 4 футболисти местни наложени в съставите - ето 80 супер елитни състезатели английски... В България може би е по-удачно да се сравняваме с други страни - да речем какво се случва с футбола в Хърватия, Сърбия?
- Разбира се, разбира се. Както казах, ние трябва да живеем според нашата черга. Даже не смятам за необходимо да правя аналози с Англия, където не само 20 много силни клуба играят във Висшата лига и събират каймака на целия свят, ами има още 24 ако не се лъжа силни отбора в Чемпиъншип, второто ниво. Което е много по-силно не само от българското първенство, естествено, а и даже според мен от шампионатите на много развити европейски футболни държави като Холандия, Белгия, Португалия, Гърция, Турция, Русия - относно качеството на лигите в спортно-технически, маркетингов, всякакъв план.
Така, че нека да останем на Земята, да не летим в Космоса и наистина както казахте, колега Тервел, да се сравняваме не с Англия и по-точно някогашната империя, която е владяла половината планета, а да погледнем към близкото ни обкръжение. И да се попитаме - защо България в момента е държавата от Източна Европа и Балканите, която категорично има най-слабото присъствие в елитния европейски футбол? Т.е. наши момчета почти липсват в европейската футболна сцена.
В същото време читателите отлично знаят колко десетки млади играчи от Хърватска, Сърбия, Словения и прочие държави близки до България, почти всички страни от Балканите заедно с Чехия, Унгария, Словакия имат много съзтезатели в най-елитните шампионати на Стария континент.
Като цяло всички страни от Източна Европа, с изключение на България, в момента произвеждат футболно количество и футболно качество.
И не случайно ние вече сме най-слабата футболна държава на Балканския полуостров във въпросното отношение. И трябва да си дадем сметка, че сме я докарали дотам, че без непопулярни, може би несимпатични административни мерки като налагането на задължителни квоти за българско участие в родните състави и задължително млади играчи до 21, до 23 години в групите и на терена дори - няма да минем. Достигнали сме до такова положение, че трябва да се действа радикално, твърдо, отново казвам - даже и с непопулярни и непазарни на пръв поглед мерки. Защото от пропастта се излиза само с огромни усилия, а ние сме във футболната пропаст, откъдето и да го погледнем.
- Най-важната тема в българския футбол, според мен, в момента е въвеждането на правило родни състезатели до 21-годишна възраст да играят задължително през цялото време на мачовете от елитното ни първенство още от следващия сезон...
Да речем ако в Лудогорец, ЦСКА и Левски трябва да има по двама български футболисти до 21-годишна възраст през цялото времетраене на срещите в шампионата ни и за Купата на страната - това ще означава, че и трите клуба гонейки високи цели, ще е нужно да разполагат поне с по 6-7 млади таланти родни налагани в двубоите, за да може да издържат на добро темпо в 40-ина мача през кампанията. Съответно тези юноши, младежи като имат пълен досег до възстановяването на А-тимовете и са с достатъчно игрови минути в елита ни редом до доказани вече играчи, би следвало това да е бъдещето на българския футбол?
А и също мнението ми е, че ако Лудогорец, ЦСКА или Левски в близко време направят някакъв трансфер с огромен световен отзвук (примерно да се продаде футболист на Реал (Мадрид) или Барселона, колкото и любопитно да звучи към момента) - то ще бъде на български играч.
Трудно изглежда с трансферните суми, с които оперират сега дори най-водещите родни отбори - да купят състезател от чужбина, който в последствие да се превърне в топ фактор в световния футбол (освен ако въпросният не акостира в България много млад и след това да бъде развит на най-високо спортно ниво)?
Същевременно родните участници в евротурнирите може да играят в тях и с по 11 чужденци стартиращи. А и като имаш определена бройка български футболисти - юноши и младежи, които в повечето случаи ще са с не огромни заплати, при същия бюджет, с който разполагат клубовете към момента може да се направи трансфер и на някой по-класен иностранец и с по-голямо възнаграждение от средното ниво на въпросния тим без да се излиза от финансовата рамка...
- Точно така е. Не случайно потенциално най-конвертируемите млади български футболисти в момента са около 20-е години. Това са Валентин Антов от ЦСКА, Станислав Иванов от Левски и Мартин Минчев от Черно море. Всичко е много ясно.
- Има вероятност България да играе на ЕП 2020 и да сме в каре с топ световни колоси като Германия, Франция, Португалия...
- Тук е моментът дебело да подчертая, че сега след Нова година акцентът както винаги ще се постави върху една конюнктурна цел - а именно да излъжем съдбата по някакъв начин и да се доберем до Евро 2020, макар че завършихме плачевно участието си в традиционните евроквалификации. И какъв е смисълът дори да предположим, че спечелим квота в баражите и се доберем напук на логиката до заключителния етап на континенталното първенство? В групата, в която ни се очерта, ако се класираме за големия форум, може да се върнем с исторически унизителни резултати.
- Форматът е такъв, че и германците, и французите, и португалците биха се стремили към убедителна победа срещу родните "трикольори", защото може да се окаже, че третото място в групата също е много важно, естествено ако се класираме за големия форум...
- Но дали резултатите ще са трагични, или просто прагматични, дали ще загубим теоритически с 0:2 или 0:10 това няма да промени нищо... Освен, че би ни тласнало пак в характерната нашенска нихилистична стихия, но по правило постфактум. Вместо да се съсредоточим върху всичките тези фундаментални проблеми относно изграждането на младите футболисти, модернизацията на школите, реанимацията на българския елемент в нашия футбол, за които акцентирахме в този разговор.
- Дано се положат по-добри основи на българския футбол и да се радваме на успешна 2020 година за най-популярния в родината ни спорт - ако не дори с много видими резултати, то поне с индикации в бъдеще да сме далеч по-силни и успешни в любимия на милиони по света Цар Футбол?
- Дай, Боже. Благодаря за възможността да разговаряме по тези наистина важни въпроси на родния футбол. А много от тях засягат и целокупния български спорт, който изпраща уви - отново една твърде бедна година откъм международни успехи. Причините са ясни, говорили сме, ще говорим живот и здраве за тях и в бъдеще, а да се надяваме и на по-добри дни за родния спорт като цяло. Използвам момента да пожелая всичко най-добро за празниците на многобройните читатели на Агенция ПИК и също така да пожелая на вас и колегите всичко най-добро.
