"Хизбула" отвлече български зет

Говорят за човешките права, но спазват ли ги?

"Откакто Талал го няма, спя по два-три часа на нощ и сънувам кошмари. Сънувам го в едно подземие как плаче и не може да стане. Сънувам, че мъжът ми не е добре с ума и си говори сам", казва с треперещ глас Кети Райчева-Халил. От два месеца пловдивчанката не знае за съпруга си нищо, освен че е задържан от Хизбула на улицата в Бейрут и отведен в неизвестна посока. С ливанеца се запознават през 1990 г. пред пощата в Пловдив, влюбват се от пръв поглед и година по-късно се венчават. Талал Мохамед Халил отваря кафене и магазин с ливански стоки, но голямата част от печалбата отива за разходи по роднините на Кети - за болните майка и сестра и за отглеждането на племенника й. По-късно кафенето фалира и през 2002 г. двамата заминават да опитат късмета си в Ливан. Пристигат в Бейрут и се установяват в един от най-бедните квартали на града - Узей, населен с шиити. Талал работи като търговски представител - внася мебели и памучно бельо от България и всевъзможни стоки от Сирия, а Кети учи арабски. "Семейството ме прие като снаха много добре. Всички жени казваха, че много ме уважават, станахме приятелки. Те обаче се отнасяха с недоверие към всички чужденци. Подозираха ги, че работят срещу Ливан", спомня си тя пред "Стандарт". Изчезналият съпруг - Талал, също е шиит и никога не е имал проблеми нито с "Хизбула", нито с хората от квартала. През 2006 г. започва войната, в Бейрут летят куршуми и падат бомби. "Беше ужасно. Добре че оцеляхме", казва Кети.  Връщат се в града под тепетата и започват работа като преводачи в сдружение, което помага на студенти от Турция и арабските страни да кандидатстват в български университети. Финансовото им положение не е цветущо, но през есента Талал получава обнадеждаваща вест  - най-накрая ще вземе своята част от семейното наследство. При делбата трябва да получи шест луксозни апартамента в центъра на Бейрут.  61-годишният ливанец  има шестима братя, всичките покойници понастоящем. Единият загива в гражданската война през 70-те, а останалите умират от инфаркти, защото не могат да поделят имането си. Кети подозира, че зад отвличането на Талал стои Сана, вдовицата на един от братята - Хасан. През ноември нейният син Али навършил 18-години и като пълнолетен вече можел да се разпорежда със семейните авоари. Али се обадил на вуйчо си в Пловдив и му казал:  "Ела да си вземеш имотите." Изпратил му и триста долара за път. На 13 срещу 14 ноември той излязъл от дома си и Кети не го видяла повече. На следващия ден й се обадил по телефона от Турция, където му объркали куфарите в рейса и се наложило да остане три дни. После се чували редовно до 24 ноември, когато е последният им разговор. Талал казал на жена си, че е подал документите за отказ от ливанско гражданство и за получаване на имотите в съда в Бейрут. "Когато ми се обади, с него беше и някакъв бизнесмен, говореха на арабски. Той искал да купи малък завод за производство на пластмасови столове и маркучи в България. Аз дори започнах да търся подходящо предприятие", казва Кети. На следващия ден телефонът на съпруга й бил изключен. Тя незабавно се свързала с етърва си Сана.  "Тя ми каза: "Взе си парите от имотите и си тръгна." Аз обаче се притесних, тъй като Талал винаги ми се обажда, когато ходи някъде, а този път нямах връзка с него", посочва Кети. На следващия ден отново се обадила на ливанските си роднини и получила смразяващ отговор: "Хората на "Хизбула" дойдоха и го арестуваха." В ужас българката се свързала и с другите роднини и получила още по-зловещи новини. Али, синът на Сана, й съобщил: "Талал е арестуван и е в затвора в град Захли, ходих да го видя. Задържан е за някакъв паспорт с един сириец." Райчева търси обяснение и от Самара, вдовица на друг от братята на Талал. Жената й казала с треперещ глас: "Кети, да знаеш, че Сана го уби, както погуби и всичките му братя. Ликвидира го, за да му вземе имотите. Повече не ми се обаждай!" Друг племенник - Мохамед Халил, банков чиновник, също потвърждава: "Мъжът ти е е обявен за предател от "Хизбула". Забрави за него. Не идвай, защото в Ливан е опасно за теб." Почти в несвяст Кети се обадила на Сана й я обвинила: "Вие сте със сина ти сте убийци. Убихте мъжа на моя живот за пари."  Отсреща чула тежкия глас на етърва си: "Той няма имоти." Междувременно жената иска помощ от Външно министерство и посолството ни в Бейрут. "Нашите дипломати можеха да действат малко по-бързо, да вземат проблема присърце и да бъдат по-човечни", смята тя. Под натиска на българските власти местната полиция предприема разследване и дори разпитва Сана. Заключението на ливанското МВР гласи: "Установено е, че Талал Мохамед Халил е влязъл на територията на страната на 18 ноември 2012 г. и не я е напускал." "Това не е резултат от разследване  - това е подигравка от страна на ливанската полиция”, отсича Кети. Според нея тамошните власти го крият, за да се пооправи от инквизициите, преди да го покажат. Райчева е убедена, че нейната етърва Сана е скроила клопка на мъжа й и е пратила донос до "Хизбула", така са го отвлекли и го измъчват в някоя тъмница. "Не знам докога ще издържи, той е много болен. Пие една шепа лекарства - за сърце, за кръвно, за диабет, а преди три години прекара инсулт", опасява се Кети. Жената е възмутена от поведението на шиитската групировка. "Хизбула" значи Партия на Бога, що за Партия на Бога е това? Господ така ли прави? Господ е добър, той не прави лоши неща – да измъчва хората. Как могат да арестуват един човек на улицата и да го държат колкото си искат? Няма ли закони, няма ли съд в Ливан?  От "Хизбула" говорят за човешките права, но спазват ли ги? Това е абсурдно! Талал е възрастен болен мъж, веднага трябва да бъде освободен ", призовава жената.