Как питбулите и пинчерите на простофила Борисов обърнаха палачинката
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Те са флагманите на свободното слово.
Те са съвестта на гражданското общество.
Те са лидерите всенародни.
Те са знаменосците на правдата.
Те са факлоносците на истината.
Те са готови да умрат за свободата.
Те са самата свобода.
Те!
И никой друг.
Те.
Лакеите.
Довчерашните медийни, социологически и политологически питбули и пинчери на Борисов; неговите подобострастни хвалители; неговите самоотвержени възпевачи; неговите верни кучета-пазачи, които съдеха, унижаваха, подгавряха, разтерзаваха и разкъсваха всеки, дръзнал да накърни ореола на властващите простофили. Чудех се как ще вземат завоя, как ще се прекамбичнат, какво салтомортале ще врътнат. Взеха завоя. Толкова рязко, че се сблъскаха челно със собствените си задни части. Прекамбичнаха се вихрено, в синхрон със своите медийни магнати и олигарси. Извъртяха самоубийствено салтомортале, но, ей ги, на! – живи и безсмъртни са! До вчера тез храбреци се кичеха и кипреха с позорните звания „Сутеньорът на ГЕРБ”, „Оберщурмбанфюрерът на Борисов”, „Най-любимият Му лакей”, „Примадоната на Бойко”, „Куртизанката на Вожда”, „Гувернантката Му”, а всички вкупом водеха люта битка (направо щяха да се изпотрепят!) за безценния приз „Блюдолизец храбър – с огърлие”. Приподнасяха Му вестникарски баници и социологически бъклици, лъскаха Неговия имидж и повдигаха Неговия рейтинг, пърхащи репортерки Го докосваха благоговейно по бицепса и трицепса, възедрички медийни шефки се втурнаха по дебелариумите и доброволно, и самоотвержено се подложиха на неописуеми мъки и страдания, а после се отдаваха на неприлични, сладострастни сънища, но тези съновидения бяха невинни, непорочни и даже добродетелни в сравнение с порочната действителност. И без разлика на пол и възраст тази орда от помияри и кокотки, интриганти и парвенюта, вулгарни клеветници и цинични държанки, лакеи, лакейченца и лакеища - този целокупен слугинаж питаеше към Него безусловна и безгранична еротична преданост. Те Му се обясняваха в патологично бойколюбие. Те Го обслужваха бойкоугодно. Те стенеха бойкосервилно. Те припадаха бойкопоклонно. Те Го ласкаеха бойколъстиво. Той ги наритваше бойковеличествено. Те цвърчаха благодарно и бойкопослушно. Обожествиха Го, боготворяха Го, въртяха възторжени опашлета, целуваха благоговейно свещените Му телеса (ръчичка, краченце, глезен, колянце, на едно място, на друго място, и на още по-друго, и изобщо - гдето смогнат да се докопат в тарапаната, щото голяма беше тая тарапана). Те обявиха простака за „политически и научен феномен от световна величина”, мутрата - за „единственият политик на нашето време” и „всенароден избавител”, мутрополицейщината - за правосъдие и висша справедливост. Беше време дивно, идилично, време на политическия пасторал, на социологически пируети и медийни минуети, ах! И ако да не бяха се прекамбичнали тъй брутално и предателски едни магнати и олигарси, днес слугинажът щеше да крещи в лицата ни това, което глухо ръмжат Борисов и Цветанов. Уви! Той ги прелъсти, те Го изоставиха. О, черно предателство! Най-сетне Борисов разбра смисъла на поговорките – „Храни капут да те лае” и „Който капут вади, от капут умира”. Лакеите на ГЕРБ, персоналните ласкатели на Борисов, днес са първи революционери, храбри граждани, истерични изобличители на своя довчерашен идол и господар. Те са най-доблестни, най-яростни борци за свободата на словото – свобода, разбирана като свободно въртяща се палачинка. Те най-внезапно откриха (гледай ти какво прозрение!), че ГЕРБ са една „варварска орда”, една „престъпна шайка”, която до оня ден възхваляваха в захлас, а днес изобличават в пристъп на превъзбудено лицемерие, безсрамен нарцисизъм и жалки, лицемерни „изповеди” за някакъв „морален катарзис”. До вчера техните флик-флаци, плонжове и шпагати бяха отблъскващи. Днес тяхната метаморфоза е отвратителна и цинична. Още по-отвратително е, че посвещават своето двуличие на изпепеления Пламен. А най-отвратителното е, че получават похвали и ласкателства за своята помиярщина. Като компенсация за преживените душевни мъки и терзания, може би! Все едно, че нищо не е било. А беше. И пак ще бъде. Обществото е безпаметно, а палачинките се преобръщат.
