Последвайте ни в Google News Showcase
"Меди Доганов е мой приятел". Това са думи за Ахмед Доган изречени от майката на Христо Иванов Мария Бойкикева през 1989 г. в Пазарджик. Днес синът на видната комунистка опитав да убеди сам себе си, че е борец срещу Доган, мокрейки шортите си край сараите му на Росенец, в опит да привлече медийно внимание и да вдигне отчайващия си политически рейтинг.
Връзката на Христо Иванов с Ахмед Доган обаче няма как да бъде изличена. Тя е не просто исторически факт, подкрепен от медийни публикации и литературни връзки, но и особено интимна - на семейно ниво.
„Меди Доганов е мой приятел-философ, несправедливо осъден“, убедена е Бойкикева за близкия си приятел. Тя никога не е отричала познанството си с Доган.
Попитана от "РЕТРО" и ПИК през 2014 г., когато синът й е министър във втория кабинет на Борисов дали приятелството им продължава, тя отговаря: „Хората се променят. Това, което е сега Ахмед Доган, а и което съм аз, е съвсем различно от това, което сме били преди 20-30 години.
Наистина го познавам отпреди 10 ноември, защото майката на неговия син беше пет години редактор в редакция „Философия” в издателството „Наука и изкуство”. Тогава аз бях главен редактор на редакцията и си спомням, когато се роди синът му. От тогава много добре го знам, а и той добре ме знае“, признава тя. Паметливи припомнят, че през онези години през нейния подпис са минавали и редица книги, като вероятно това се отнася и до тези на Доган.
Та кой ще повярва днес, че тези близки отношения със семейна интимност и женски приятелства е изличено. Нещо повече - Мария Бойкикева е работали с Доган, тогава прекъстен на Меди Доганов.
Тя е била председател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството не спира да се вълнува от обществените дела и затова й думите й, казани на митинг в Пазарджик през далечната 1989 г. са "приятеля" й Доган, са напълно резонни. Още повече, че тя така и не остъпва от социалистическите си възгледи и запазва членство в БКП и БСП, като предпочита да не коментира опитите на третия й син да се представя за прозападен и демократ. Нещо повече от абсурдно предвид семейните му връзки и история - също като "битката" с приятеля на майка му Доган.
Иначе Бойкикева, чиято фамилия Христо Иванов ползва в първите години на кариерата си, за да му отваря вратив началото на прехода, е родена в Москва в семейството на българския комунист и политически емигрант Недялко Бойкикев, който произхожда от стар охридски род. При една от сталинските чистки в края на 30-те Недялко Бойкикев е изведен от московската квартира и семейството му повече няма да го види. По-късно научават, че се е поболял още по пътя и издъхнал, щом го стоварили на брега на река Колима. „Всяка вечер си мисля за него и за лагерите на ГУЛАГ. Когато Слави разказва по телевизията „магаданските вицове”, на мен ми става малко чоглаво”, споделя Мария Бойкикева.
В Москва майка ѝ е военен лекар. Преживяват ужасите на Втората световна и след 9 септември 1944 г. тръгват за България заедно със семействата на други политемигранти.
В столицата на Чехословакия попада в самия разгар на Пражката пролет. Съпругът ѝ Любомир Иванов е инженер, изпратен по работа там. „Аз не видях нито контрареволюция, нито фашизъм. Хората искат социализъм с човешко лице”, разказва пред слисаните си приятели в София. Оттогава е първото ѝ предупреждение за изключване от БКП. Неизбежното ще се случи двайсетина години по-късно покрай активността ѝ в Клуба за подкрепа на преустройството и в „Екогласност”.
Едно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията, където остава и дори присъства и в новия век на политическите сбирки, напук на опитите на сина й да се прави на демократ.
„В нашето семейство не сме хора, които мислят в категориите или/или. А по-скоро сме и/и. Това важи и за сина ми Христо”, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Тя не крие, че той е търсил подкрепа за идеите си в БСП, преди да стане министър на Бойко Борисов. От там обаче проявили високомерие и не изслушали идеите за съдебна реформа. Според майка му Христо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема, макар по това време тя все още да се надявала, че някой ден „БСП може да придобие един по-такъв вид”.
