Художникът Петър Пиронков ексклузивно пред ПИК за изкуството, вдъхновението и успеха в живота си, вижте последните му произведения (снимки)
Последвайте ни в Google News Showcase
Петър Пиронков е български художник, син и наследник по творчество на известния майстор в живописта Енчо Пиронков. Завършва художествена гимназия за изящни изкуства "Илия Петров" през 1996 г. Специализира живопис при проф. Алесандро Тротти в Академия за изящни изкуства в Рим през 2003 г.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
В периода от 1997 - 2015 г. прави над 30 самостоятелни изложби, участва в множество пленери и артфоруми в България и чужбина. Носител е на първа награда за живопис "Перикле Фацини" 1999 г. и "Златно перо" 2011г. Работи в областта на камерната фигуративна живопис. Негови творби са притежание на частни колекционери в България, Италия, Белгия, Франция, Германия, Австрия, Китай, САЩ и др. Член на Съюза на българските художници и член на "Стоте Художника на Виа Маргута".
Медията ни го потърси, за да разкаже какво е да си част на талантлива и голяма фамилия като Пиронкови, и какво изобразява чрез своите произведения.
Интервю на Росица Стоянова
- Г-н Пиронков, какво Ви вдъхновява, за да изобразите и нарисувате картините си, предполагам произведенията Ви са мотивирани от различни периоди в живота Ви?
- Всеки автор има различни периоди и даже това са цикли, през които всеки минава. Минавайки през един определен цикъл, авторът съумява да обогати личния си свят и живописта си. Едно произведение не може да бъде сложено в едни рамки, всяка една картина е индивидуална. Но ако се получат определени лични търсения, ако се родят, е хубаво, защото обогатяват автора. Аз не рисувам сюжетни картини, оставям се на усещане в процеса на живописване и търся въздействието на живописта ми. Като оставям зрителя по асоциативен път да открие своя сюжет, за да може самата ни душа да е участник в така нареченото изкуство, защото изкуството е духовна енергия произведена от зрителя.
- Какво е да си художник? Различното усещане и възприятие за нещата?!
- Художникът е един проводник между изкуството и материята, духовността, защото тя идва скрепена в един неодушевен предмет и в това е магията.
- Външният свят, необузданата природа, влияят ли на творчеството Ви, развихрят ли въображението?
- Разбира се, това е глобален процес. Авторът трябва да е все по-ексцентричен, агресивен живописно и експресивен. Да бяга от реалистичната живопис, за да е по въздействащ и за публиката. Световната живопис отива в експресивна линия, защото хората живеят в такъв свят.
- Цветовете каква роля играят във Вашия пластичен свят? Това, което прави силно впечатление, е преобладаването на синьо, червено, зелено, които са и основни. Имат ли символика?
- Всеки един цвят си има символика, докато аз се опитвам да обърна тази символика наобратно.Тоест цветът да не отговаря на логиката. Защото аз търся моята Вселена, в която изобразявам личния си свят, който си има своя структура на композиция и живопис, които няма нищо общо с философията на природата сред която живеем. Затова аз гледам всичко да е наобратно и то да е лично.
И като го погледна да кажа: Ооо, това е нечуто и невидяно. Това е което търся в моите картини. И това е музата - онзи дразнител в мене, който ме провокира да търся новото. Поколенията се сменят, идеята за живот се сменя. Хората вече са на друго ниво. Човек трябва да експериментира постоянно, във всяка една картина. Картината не е мебел, не е предмет, не е стока, не е пари. Ти си живял, за да произвеждаш духовна енергия.
В живописта си търся символиката следвайки композиционната идея. Моят професор казваше следното: Всеки един автор си има три основни теми и три основни цвята, които са му зададени генетично. И не можеш да избягаш, или да промениш това, защото това си ти. При мене живописта ми е дарба, дадена от баща ми. Аз съм щастлив с това, което имам. И затова смятам, че усещането за цветовете е дарба, всичко останало е въпрос на майсторлък.
- Кога и как се отключи този талант у Вас?
- Почнах още от тригодишен. И в интерес на истината баща ми няма принос за това мое стартиране. Бяха други времена, в които артистът не се занимаваше с битовизми. Имам много странно детсвто. До 18-годишна възраст живеех с големия български оператор Димо Коларов и с него имахме бащино-синовно приятелство. Аз повече живеех при него, бях сред цялата плеяда артисти, сценаристи, писатели. Той беше гуруто на кинематографията. Бате Димо се върна от Япония през 1982 година и ми донесе първите боички и аз оттогава започнах да рисувам, бях на 3 годинки. Така, че той беше причината да започна да се занимавам с тази дейност.
- Няма как да не Ви попитам какво е усещането да сте част от такава голяма и талантлива фамилия като Вашата - Пиронкови?
- За мен е чест и удоволствие да съм част от фамилия Пиронкови, които в поколенията са се доказвали. Баща ми ми е учител и общувам с него на ниво философия. Ние сме повече приятели.
- Разкажете за Цвети Пиронкова, тя е гордост за цяла България...
- Цветана Пиронкова е голям спортист с много големи успехи и на световно ниво. Тя е национална гордост. Фамилията Пиронкови са един нешлифован диамант, който трябва да бъде запазен такъв и то от България, от обществото, защото през поколенията фамилията има постижения и то на най-високо ниво.
- Освен в България Вие правите изложби и в чужбина, разкажете ни за тях?
- Последните две - три години имах големи успехи в редица европейски градове, имах самостоятелни изложби в Берлин, Базел, Париж, Лондон. И в бъдеще имам планове и се стремя към нови хоризонти. Когато авторът пътува с изкуството си, той общува с различни общества.
И малко или много той опитва да им въздейства, а също така придобива нови умения, общува с нова публика. Трябва да се излезе от клишето, че вече не може да се прави изкуство, че не може да се направи нищо ново, защото самият човек е нещо ново - с различно ДНК, с различен отпечатък. Всеки един човек е една неповторима Вселена. Идеята е ние да имаме нужда от духовност, тоест от изкуства и от религия. Трябва да се обърнем към душата си, защото душите ни са това, което наричаме живот, а тялото е само един преносител. Човек трябва да обича живота. Погледнете какъв хубав ден е, защо да не сме щастливи?
- Какво е възприятието, когато правите изложба в България и в чужбина - как схващат хората творенията Ви, сигурно има разлика?
- Има разлика, да. Публиката се влияе по различен начин, но за мен българската публика ми доставя най-голямо удовлетворение. Имах възможност и перспектива да остана в Рим и въпреки това не останах, предпочетох България. Аз избора си го направих преди 15 години. Те ми се смееха в Рим и казваха ще се върнеш, няма как, но не се върнах. Тук се чувствам най-добре и тук творя.
- Много частни колекционери си купуват картините Ви. Може ли да споделите с нас някои от тях?
- Харесван и купуван автор съм, но ще запазя дискретност. Сега ще навлезем в една много дълга тема: Колекционерите играят голяма роля в изграждането и доказването на едно изкуство. Те са съвременните музеи и радетели в нашата гилдия. Те определят и задават посоката на съвременната живопис и в голяма част поемат товара за налагането, разпространението и разцвета на нашето изкуство.
Изкуството се прави с много пари, целият този процес е много скъп. И то скъп в буквалния смисъл на думата. И преди векове е било пак много скъпо. Ние нямаме изграден търговски принцип, както е в музиката, при художниците всеки е на свободна практика. Радва ме това, че хората наистина харесват моята живопис и тя им въздейства. И така моят живот се осмисля, моят труд дава плодове. Ние трябва да стимулираме и провокираме публиката, за да влезе тя обратно в изложбените зали.
-Издайте един малък сюжет на Ваша картина. Има ли такъв и какво изобразява?
- Ето например тази картина (На кея).
На кея, 100x140 см.
Рисувана е преди няколко месеца и изобразява фигуративна композиция, върху която е изградена една експресивна съвременна живопис, опитвайки се да изтрия всячески сюжета и да оставя живописта да въздейства със своята експресионистично, артистично внушение. Вижте например тази с рибите.
Риби, 140x100 см.
Какъв съвременен абсурд. Те са различни, едната нагоре, другата надолу - това е един сюрреализъм, в който гледам да няма сюжет, а символи. Искам човека да заема главна роля в моите произведения. Всичко в живописта е хрумване, композиционно или цветово, без него нищо не се получава. Сюжета е разграден, изстърган и доведен до един абстрактен символ, за да може зрителя да стане участник в тази духовна дейност.
Ето и част от новите картините на Петър Пиронков, направени през лятото, които художникът показа първо пред Агенция ПИК:
Божество, 140x100 см.
На кея, 100x140 см.
Утрото на автора, 120x80 см.
Спектакъл, 100x100 см.
