ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Доживяхме и това - задкулисните режисьори на иначе спонтанните протести толкова си повярваха, че са морални съдници на цялото общество или пък са силно раздразнени, че сценариите им за държавен преврат чрез улични сблъсъци и бързи извънредни избори под опекунството на президента засега не постигат видим успех, предприеха последната стъпка преди установяването на терора-съставянето на „черни“ списъци на своите врагове.
Само че в случая става дума за списък на журналисти, социолози, анализатори и въобще мислещи хора, някои от които имат голяма заслуга за утвърждаването на демократичните ценности, чиито „защитници“ са самозванците , сътворили списъка „Комисарите на подмяната“, станал известен като „Враговете на народа“, по аналогия с чекистките списъци от времето на „червения терор“.
Списъкът, публикуван в официалния сайт на протестната мрежа, се състои от 45 имена на хора, повечето от които не претендират да са привърженици на правителството или на някоя партия. Това, което ги отличава е, че винаги са казвали откровено своето мнение, без да се съобразяват с никаква конюнктура. А „вината“ им е, че са изразили някакви съмнения и критики относно протестните действия през лятото и най-вече за студентската окупация. Вярно е, че сред тях има и автори, с чиито позиции аз също не съм бил съгласен, но дори и най-големият мръсник сред тях, както казва Цветозар Томов, се е подписвал под мнението си, с което се отличава от анонимните мръсници, съставили този списък.
Удивително е, че тези кресливи глашатаи на „новия морал“ успяха за няколко месеца да отблъснат от справедливия протест такива автори, които традиционно са били смятани за „десни“. Представете си колко обикновени хора са отблъснали с последната си акция.
Впрочем имената на хората от списъка и аргументите за поставянето им в него говорят най-добре за скудоумието и липсата на елементарна демократична култура в неговите съставители. Ето някои от тях:
- Александър Симов - представя се за ляв журналист, автор на голям брой текстове с невярно и манипулативно съдържание.
- Богомил Бонев - бивш министър на вътрешните работи, впоследствие активен участник в роенето на СДС и десницата. Участва в групата „София без блокади.“
- Борислав Цеков - членува в управителните съвети на различни неправителствени организации, като в последно време финансирането им води към „Позитано“20 и БСП.
- Елена Кодинова - бивш колумнист и журналист, която понастоящем обслужва интересите на статуквото чрез Тошо Тошев.
- Емил Кошлуков - журналистиката, която прави, е непрофесионална, но пък в полза на работодателите му.
- Иван Бакалов - журналист, който изненадващо за мнозина стана един от органите на про-правителствената пропаганда.
- Калина Андролова - Национал-социалистка, участник в манипулациите в полза на олигархичното статукво и руската дипломация в България.
- Любослава Русева - бивш колумнист и журналист, която понастоящем обслужва интересите на статуквото чрез Тошо Тошев.
- Мария Пиргова - политолог, манипулира под прикритието на експертността.
- Николай Михайлов - психиатър, който не успява да намери своето място в ДСБ. Поради тази причина активно участва в разрушаването на десницата. Представя се за политически анализатор.
- Петър Волгин - представя се за ляв журналист, ръководи изключително манипулативно предаване, проводник на чужди интереси, включително на Владимир Путин.
И ето че идва потресаващият финал на пасквила: „Почти всички изброени са обединени от зависимостите си - принадлежност към комунистическия репресивен апарат, криминално минало, корупционни или политически зависимости, както и от изповядването на крайни идеологии като фашизъм, национал-социализъм, сталинистки комунизъм.
Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват с всички средства срещу нас - политици, журналисти, ректори, държавни служители, марионетките им. Помнете поведението им, помнете ролите им. Помнете всичко! Всеки детайл!.. Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот… Важно е да не забравяме, че те са враг.“
Реакциите бяха бързи и категорични. Кольо Колев: „Долавям марша на щурмоваците.“ Борислав Цеков: „Опит на хора с фашистки манталитет.“ Д-р Николай Михайлов: „Това е упадък на демократичните сетива.“ Цветозар Томов: „Кой мръсник написа анонимката?“ Но защо липсват реакциите на политиците, които принадлежат към демократичния Реформаторски блок?
И за да не останем с впечатлението, че това все пак е някакъв изолиран случай, хрумване на някакви идиоти, списъкът бе съпътстван от „художествената акция“ върху партизанския паметник на „Позитано.“ Там ДСБ бе „официално“ представена с участието на свои представители в епигонската бояджийска акция. Лидерът на ДСБ пое защитата им. Много „героично“, не особено оригинално и съвършено плиткоумно. Питат ли се извършителите как би се посрещнала такава гавра с партизански паметници в страни като Италия, Франция, Испания, Гърция, където партизаните също са били предимно от левицата? Ако не им пука, да вземат да боядисат и паметника на майор Томпсън, нали е бил с българските партизани.
За да е завършена картината за настъплението на болшевизма в сините редици, необходима е и теоретична обосновка, която да мотивира новите хунвейбини. Във вестника, който през лятото се опитваше да играе ролята на Лениновата „Правда“ по време на революцията, бе публикувана знаменателна статия, според която медиите, които поместват различни гледни точки за протестите, работели „в полза на властта“. Това било неутрален, но не и обективен подход. Ето я болшевишката идея - сега е революционно време и има само една истина, нашата. Повече гледни точки по-нататък, след победата.
Затова козирувайте, изпълнявайте, игнорирайте, преследвайте…
