ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хърватите гласуват в неделя, за да изберат нов парламент на фона на мигрантската криза, която основните политически съперници се опитаха да експлоатират без да предлагат решение за съживяване на намиращата се в застой икономика на страната.
Тези първи парламентарни избори след влизането на Хърватия в ЕС през 2013 г. се разглеждат от дясната консервативна опозиция /Хърватска демократична общност/ като възможност да се върне на власт, възползвайки се от слабите резултати на досегашното ляво правителство и от положението на почти перманентната рецесия, продължаваща от 2009 г.
"Родолюбивата коалиция", създадена около Хърватската демократична общност, която според социологическите проучвания разполага с добро предимство след победата на нейната кандидатка Колинда Грабар Китарович на президентските избори в началото на годината, е вече с изравнени шансове с коалицията "Хърватия расте" начело със Социалдемократическата партия на досегашния премиер Зоран Миланович, предаде БТА.
Според Миланович избухването на мигрантската криза в средата на септември, когато през територията на Хърватия преминаха транзитно над 300 000 бежанци на път към Западна Европа, бе повод за отклоняване на вниманието от неуспеха на правителството да приложи реформите, необходими за съживяване на икономиката.
"Правителството имаше шанса тази криза да измести на заден план всички други теми" от предизборния дебат, отбелязва независимият политически анализатор Давор Дженеро.
Миланович демонстрира съчувствие към мигрантите, но също и твърдост спрямо съседните страни. Той осъди решението на Унгария да затвори границата си и критикува Сърбия заради начина й на управление на кризата, като заяви, че се опитва преди всичко да защити националните интереси на Хърватия.
"Миланович изглеждаше политически мъртъв преди шест месеца след един мандат, който беше пълен провал. Сега той изглежда политически съживен в известна степен", преценява Дженеро.
Опозицията и нейният лидер Томислав Карамарко, който водеше кампания, опирайки се преди всичко на националистическата реторика, също се опита да играе с каратата на мигрантите, но без голям успех.
"Интересно беше да се види как всички съперници се опитаха да експлоатират мигрантската криза без наистина да знаят какво поведение ще бъде наистина добре прието от избирателите", обяснява Йосип Глаурдич, специалист по Югоизточна Европа в Университета Кеймбридж.
В Загреб на предизборен митигнг на Социалдемократическата партия множеството, въоръжено с хърватски знамена, изрази безпокойство най-вече за икономическото бъдеще на бившата югославска република.
"Ключът е да се създадат работни места, да се направи така, че младите да останат в страната", заяви Йелена, 31-годишна готвачка, намеквайки за хилядите хървати, напуснали страната в търсене на работа в Западна Европа през последните години.
Икономическите трудности на Хърватия продължават: равнището на безработицата през септември беше 16,2 процента, от които 43,1 процента сред младежите. Държавният дълг достигна твърде големи размери /близо 90 процента от БВП/, което превръща хърватската икономика в една от най-бедните в ЕС.
Брутният вътрешен продукт най-накрая започна да се съвзема през първите три тримесечия на годината, но анализаторите отбелязват, че двамата основни съперници на парламентарните избори не са предложили надеждно решение за ефикасно възстановяване на икономиката, нито за решаване на проблема, който създава една неефективна и несъразмерна администрация.
Освен това никоя от коалициите фаворити не изглежда способна да получи мнозинство в неделя, което може да е от полза за малките партии и да ги постави в ключова позиция.
"Който и да е победителят, той ще бъде изправен пред трудни времена", предупреди Глаурдич.
