Дясната ръка на Кимон Георгиев умира в изгнание
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дамян Велчев е една от най-загадъчните фигури в новата българска история. Организатор и главно действащо лице в три държавни преврата, герой от Балканските войни и Първата световна война, Велчев остава в историята като дясна ръка на двукратния министър-председател Кимон Георгиев. Политическото им приятелство продължава в продължение на четвърт век и приключва през 1946 година, когато Георгиев успява да спаси Велчев от комунистическите репресии, като го изпраща за пълномощен посланик в Швейцария.
Дамян Велчев е роден през 1883 година. През 1903 година завършва Военното училище в София и започва дългогодишната си кариера на военен. Като такъв взима участие в двете Балкански войни. По това време е командир на рота, а заради смелостта си е награден с орден „За храброст”. През Първата световна война Велчев е командир на пехотна дружина и също получава признанието на войниците и държавата. След като България губи катастрофално Първата световна война, в изпълнение на Ньойския договор правителството на Александър Стамболийски е принудено да направи драстични съкращения в армията. Заради това огромен брой офицери са принудени да напуснат войската. Между тях е и Дамян Велчев. Уволняването на офицерите създава огромно напрежение в обществото. Това са хора, обучавани да водят войни, преминали са през три такива и в един миг са останали без работа, а много от тях - и без препитание. Съкращенията в армията създават предпоставки за създаване на нова политическа сила, която по-късно ще помете правителството на Стамболийски. През 1919 година уволнените офицери основават Военния съюз. Сред създателите му е и Дамян Велчев, а сред идеолозите му - бившият офицер Кимон Георгиев. През следващите двайсет години Военният съюз, или поне част от представителите му, ще играе решаваща роля в историята на България. През 1922 година, когато напрежението между премиера Стамболийски и бившите офицери расте с пълна сила, Дамян Велчев влиза в ръководството на Съюза. По това време замисълът за осъществяването на военен преврат срещу правителството вече е в ход. Предпоставките за това са много – България е в тежко икономическо положение, Стамболийски се опитва да установи едноличен режим и предприема репресии срещу политическите си противници, което му създава много врагове. Не на последно място - на върха на държавата стои младият и неопитен цар Борис III, който след провала на баща си Фердинанд преждевременно се е възкачил на трона. Идеологът на преврата Кимон Георгиев има подкрепата на армията, която стои зад уволнените офицери. В същото време голяма част от обществото започва да недоволства от режима на Стамболийски, а царят дава знаци, че ще подкрепи превратаджиите. По това време той също е в конфликт с премиера.
Така на 9 юни 1923 година Военният съюз, начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев, осъществява първия си преврат. Стамболийски е свален, докато е в родното си село. Малко след това е заловен и убит от рота войници, а главата му е отрязана, забита на кол и разнасяна из съседните села. Веднага след преврата министрите на Стамболийски са арестувани и на тяхно място са назначени представители на Военния съюз и на някои от останалите опозиционни сили. Министър-председател става професорът по икономика Александър Цанков.
Превратът е успешен. Ако негов идеолог е Кимон Георгиев, то техническият му организатор е Дамян Велчев. Той е човекът, който поддържа връзката с действащите офицери и генерали от армията, които са основната движеща сила по време на преврата. След смяната на властта Дамян Велчев е върнат в армията. Малко по-късно е назначен за помощник-началник на Военното училище. През 1927 година оглавява училището, но година по-късно влиза в остър конфликт с военния министър Иван Вълков и заради това губи не само поста си, но и за втори път е уволнен от армията. В немилост изпада и приятелят му Кимон Георгиев. През 1928 година двамата възстановяват Военния съюз и основат кръга „Звено”, в който влизат влиятелни бивши военни и хора с висок материален статус. Скритата цел на възстановения Военен съюз е да върне влиянието си от 1923 година. Това, разбира се, минава през нов преврат.
Моментът за него идва през 1934 година. Този път превратът не е насочен само срещу действащото правителство, но и срещу самия Борис III и всички големи политически партии, които веднага са забранени. Преди осъществяването на преврата в някои среди на Военния съюз дори се обмисля царското семейство да бъде избито и да бъде установена република. Това не се случва, защото Борис III подписва без никаква съпротива указа за назначаване на новото правителство и дава вид на човек, който е съгласен да изпълнява всички заповеди на военните. Така Кимон Георгиев оглавява новото правителство, а Дамян Велчев възвръща влиянието си в армията и държавата. Тази ситуация обаче не трае дълго. В началото на 1935 година хитрият и вече придобил сериозно влияние Борис III успява да установи контрол върху армията и сваля от власт Кимон Георгиев. Веднага след това бившият премиер е арестуван и изпратен на заточение на черноморския остров Света Анастасия, а дясната му ръка Дамян Велчев е отстранен от ръководството на Военния съюз и в средата на годината бяга в Югославия. В края на 1935 година се връща в страната, за да започне подготовката на нов преврат, но е арестуван и осъден на смърт. По-късно обаче царят заменя присъдата му с доживотен затвор, а през 1940 година го амнистира; амнистия получава и Кимон Георгиев. Малко след нея той и приятелят му Дамян Велчев започват организацията на третия си преврат. Двамата са сред основателите на нелегалния Отечествен фронт, включващ в себе си всички противници на прогерманската политика на държавата. На 9 септември 1944 година, с помощта на съветската армия, Кимон Георгиев става министър-председател за втори път, а Дамян Велчев оглавява военното министерство. Малко след преврата Велчев е повишен в генералско звание. Напрежението между него и доминиращите във властта комунисти ескалира през 1946 година, когато той се опитва да спре репресиите срещу бившите царски офицери. Повечето от тях са негови възпитаници от Военното училище. Кимон Георгиев успява да омекоти ударите срещу приятеля си и буквално спасява живота му. Премиерът го уволнява като министър и го назначава за посланик в Швейцария. Няколко месеца по-късно Велчев е уволнен и от този пост, но животът му е вън от опасност, защото той отказва да се върне в България. Държавата отговаря, като му отнема българското гражданство. Велчев доживява старините си сам и в изгнание. Умира във Франция през 1954 година далеч от политическите интриги на комунистическата държава, в която приятелят му Кимон Георгиев по това време все още е министър.
