Последвайте ни в Google News Showcase
Скъпият ток, който през последната година достигна рекордни цени не само в България, но и в Европа, е първият удар от Зелената сделка. За това са категорични енергийните експерти пред Труд.
Инвестициите в зелени алтернативни енергии, които да заместят по-замърсяващите производства на ток, както и усилията да се намали въглеродния двуокис, доведоха до повишаване на цената на тока. На първо място, цената на електроенергията започва да се калкулира от 60 евро за мегаватчас, тъй като толкова стигна цената на въглеродните емисии.
Заради липсата на достатъчно производство от алтернативни източници като слънце и вятър през това лято в Германия, която е най-зелената енергийна държава с близо 50 на сто производство на ток от алтернативни източници, цената на тока се вдигна значително. Необходимостта от внос и проблемите с доставките на газ от Русия станаха причина за цялостния ръст на цените в Европа.
Никой от експертите, които потърсихме за коментар, обаче не можа да обясни защо точно цената на тока у нас е рекордна и гони 1000 лева за мегаватчас, след като страната ни произвежда напълно достатъчно електроенергия, за да задоволи нуждите на пазара на битови и бизнес абонати. Една част от поскъпването на тока за фирмите се дължи на наложения мораториум върху цените на тока за битовите потребители до края на март, обясниха специалистите.
По-важната причина обаче е единният европейски пазар, тъй като българските фирми се конкурират за предлагания ток на борсата с конкурентни компании от съседните държави и от Европа, което води и до поскъпване, тъй като всеки производител или търговец естествено търси най-висока печалба за себе си.
Така Зелената сделка автоматично вдига двойно цените у нас, въпреки че производството ни е повече от достатъчно, за да задоволи нуждите на бизнеса и крайните битови потребители.
Печалбата от износа в момента е за около 17 милиона лева на денонощие или близо 3 млрд. лева са се разпределили като печалба между производителите и търговците на ток през последната половин година. В същото време фирмите плащат непосилни цени и голяма част от компаниите от всякакви производства декларираха, че са на път да прекратят дейността си.
В резултат държавата обеща на бизнеса и енергоразпределителните дружества да ги подпомогне заради рекордно скъпия ток с близо 1,2 1,5 млрд. лева - от бюджета и от печалбите на държавните енергийни компании. Фирмите на свободния пазар ще получат като помощи близо 1 млрд. лв. през следващите 3 месеца, ЕРП дружествата - 350 млн. лв., а предприятията, които потребяват природен газ - 200 млн. лв. Средствата ще бъдат отделени от Фонд “Сигурност на енергийната система”, дружествата под шапката на БЕХ и от бюджета, като от хазната за целта са предвидени близо 700 млн. лв.
Производителите на електроенергия генерират огромни печалби заради високите цени на тока.
Ситуацията около цената на електроенергията за бизнеса е много по-заплашителна за икономиката ни от финансовата криза, започнала през 2009 г., заявяват от работодателските организации. Те поискаха свикване на Консултативния съвет за национална сигурност и среща с премиера Кирил Петков заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията.
Очаква се средната цена за месец декември значително да надвишава тази за ноември, а офертите на съседни европейски пазари и сделките на пазара “Двустранни договори” на българската електроенергийна борса за първите два месеца на 2022 г. са за над 700 лв./MWh. Работодателските организации не изключват средните цени да надхвърлят и 1000 лв. за мегаватчас, за което трябва да сме готови отсега.
“Необходими са изключително бързи действия на държавните институции, за да се избегне вероятността много от първоешалонните и структуроопределящи предприятия да не подновят работа в началото на 2022 г., което пък би довело и до верижен ефект”, посочват работодателите.
Европейската комисия предостави възможност на държавите членки да предприемат действия за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия. Исканията на българските предприятия са за компенсиране на 75% от разликата между действителната пазарна цена за съответния месец и цената по мораториума за бита.
Производителите на електроенергия имат свръхпечалби, за да имаме икономика, трябва да върнат част от парите под формата на компенсации, коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. “Парите не са напуснали България, те се преместват от икономиката към електроенергетиката, и за да има икономика трябва да върнат част от парите. Пак ще останат огромни печалби в енергетиката, но ще се намали дисбалансът и ще може да съществува икономиката”, допълни той.
Необходими са законови промени, които да регламентират преразпределението на свръхпечалбите от търговията с ток сред битовите и фирмените абонати, казва Иван Хиновски, енергиен експерт.
Това може да се случи, като се въведат промени в правилата и се наложат условия за износа на ток, които да го ограничат. А свръхпечалбите от износа да се връщат във Фонд “Сигурност на енергийната система” и оттам да се разпределят до потребителите чрез негативна стойност на “задължение към обществото”.
Добавката сега се включва във всички сметки, а може да се преразпредели и да се поема от тези пари, събрани от свръхпечалби, така че да има не само нулева, но дори отрицателна стойност.
При нормални условия Европейският съюз не позволяваше компенсации за бизнеса заради концепцията за държавни помощи. Но в настоящата ситуация това се позволи и поне може да се възползваме от това, че и големите и малките фирми са на свободния пазар, тоест няма различно третиране на различните категории потребители и съответно нямаме и деформация на пазара, казва Румен Радев, зам.-председател на АИКБ.
Всичко, което реализира на пазара АЕЦ “Козлодуй” над цена от например 60 лв., е финансов резултат, който има извънреден, непланиран характер.
Двете американски централи “Ей И Ес” и “КонтурГлобал” продават произведената от тях електроерегия на НЕК на фиксирана цена. Каквото не е нужно на регулирания пазар за битовите потребители НЕК го продава на свободния пазар. Когато цената на свободния пазар е по-висока от тази, на която НЕК изкупува, цялата разлика остава в НЕК. Държавните ТЕЦ-ове продават почти всичко на свободния пазар и сега постигат добър финансов резултат.
В частните ВЕЦ-ове и ВЕИ-та също се генерира финансов ресурс. 5% от приходите на производителите на електроенергия отиват във Фонд “Сигурност на Електроенерийната Система”. При тези по-високи цени всички други производители внесоха по-големи суми, а от ВЕИ-та сумите не мръднаха. Голяма част от тях имат договори с координаторите на балансиращи групи на фиксирана цена - например 110 лв. или 120 лв. за мегаватчас. Те правят хедж на същата цена със свързано с тах дружество, основно на унгарската борса, и плащат 5% върху тези 110 лв. или 120 лв. или на колкото са хеджирали цените. Разликата до пазарната цена отива в свързаното дружество, което се явява потребител. Не вярвам, че има реални крайни потребители, които са имали такава цена.
