В българската църква май по-важно е да си търговец
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Атрактивните имоти по морето, върнати от държавата на църквата, са за милиони. Предстоят да бъдат върнати и други. Приоритетът вече е друг - печеливши сделки с недвижимите имоти и тяхното ефективно управление, разказва църковен анализатор пред "168 часа". Многото имоти правят Българската Православна Църква от духовен стожер на нацията, в мениджър. Неговата цел едва ли е грижата за спасението на душите на православните християни. Истински духовници с харизма като митрополитите Йоаникий Сливенски, Гавриил Ловчански и Неофит Русенски били за пример в духовната йерархия. Но те нямали търговски нюх, необходим в тези времена за управление на огромното църковно имущество - ниви, ливади, лозя и горски масиви. Те са възстановени на трите ставропигиални манастира (на подчинение на Светия синод) - Рилския, Бачковския и Троянския. Според доклад на фондация "Покров Богородичен" стойността на църковните имоти е 8,6 млрд. лв., като се очакват постъпления и от еврофондовете. БПЦ представлява миниикономика, която се управлява неефективно. Никой в България не знае какво влиза и какво излиза от тази черна кути", каза директорът на фондацията Пламен Сивов. Нашата църква може би е в списъка на поместните православни църкви, които никога не правят годишен отчет за направените разходи и получените приходи, добави Сивов. Църквата има около 2 млн. декара земи, критикува и експертът от разколническия синод Христо Латинов. Според него на бъдещия патриарх ще му е доста трудно да следи управлението на църковните имоти. В техния актуализиран списък влизал и огромен хотел в Гоце Делчев. Това е последната придобивка за 1 млн. лева, закупена неотдавна от Неврокопската митрополия", уточни Латинов. Според него причината за затруднения контрол на църковните имоти от бъдещия патриарх е повече от ясна - липсата на единен синодален регистър на имотите, собственост на църквата - Българската патриаршия, митрополиите, храмовете и манастирите. За създаването на такъв регистър имаше изрично решение от последния църковно-народен събор. Това решение не се изпълнява", негодува Латинов. Той обясни, че пълната документация от 28-те епархии трябвало да включва скици на имотите, поименното им упоменаване и копия от нотариални актове. "Явно нито един митрополит, отговорен за тези списъци, не иска върховният управителен орган на църквата - Синодът, да знае каква собственост притежава съответната епархия и какви средства влизат в касата задължително условие за упражняване на контрол от Светия синод. Регистърът трябвало да се води по имотни партиди в три части - за идентификатор, граници и предназначение на имота, титула за собственост, сключени договори за наем и аренда. В него трябвало да се опишат ипотеки, възбрани и съдебни спорове относно имота. На въпрос готов ли е списъкът с имоти на Варненската и Великопреславска митрополия, митрополит Кирил отвърна: "Събираме такива данни. Аз съм стриктен човек. Не искам да коментирам повече." Вече четвърта година решението на върховния събор за църковните имоти не се изпълнява. "Попълваме регистъра. Предстои сериозно обобщаване на събраните данни, затова вероятно е забавянето", заяви говорителят на Светия синод митрополит Неофит.
