ЧАСОВЕ ПРЕДИ ИЗБОРА МУ: ППДБ предлагат най-мракобесния законопроект, с който да отстранят Сарафов. А ако ги застигне ефектът на бумеранга?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има ли друга държава в Европейския съюз, в Западния или т.нар. "модерен свят", в която изборът на главен прокурор да е залог за правителство!? Разбира се, че няма! Най-малкото поради една достатъчно основателна причина - това е в разрез с водещ принцип на демократичните общества, а именно върховенството на правото.
У нас обаче това да си сменяме главните прокурори през година-две, а както се предлага и на полугодие, е на път да се превърне в част от отказа от демокрация, от разпада на институции и държавност.
Преди година и половина, Иван Гешев падна жертва на правителството на сглобката. Сега същото се канят да правят депутати от 51-ото Народно събрание, но с изпълняващия функциите главен обвинител Борислав Сарафов. Основателни мотиви няма, освен перманентната очерняща кампания срещу личността на главния прокурор у нас, която не спира вече две десетилетия, пише "Епицентър".
На кафяво-жълтата канонада е подложен не само Сарафов, но и неговите близки. В идните десет дни ще сме свидетели на ескалацията на очернянето, без значение на фактите, доказателствата и реалността. Истината няма значение. Тя лесно може да бъде заменена с "пост-истина" от онези кръгове, които съществуват в политиката и обществените процеси, с единствената цел - овладяване и ликвидиране на държавното обвинение, по възможност през неговия връх.
И ако преди десетина години тези опити се реализираха някак перфидно, през дългосрочни стратегии за промяна на основния закон, както и на още куп законодателни текстове. То, само преди година видяхме, че разумът е изчерпан. Поне това показа онзи трагичен опит за скорострелна конституционна реформа, която напълно закономерно бе отхвърлена от Конституционния съд, след като преди това никои професионалист от правните среди у нас не я подкрепи, с малки изключения – политическото прокси на антипрокурорската партия "Да, България" в правосъдната система - Съюзът на съдиите в България.
Така стигаме до утрешния ден - 7 януари 2025 г., когато Комисията по конституционни и правни въпроси ще обсъжда проект на промяна на Закона за съдебната власт, в който всякакви морални, професионални, демократични принципи са зачеркнати.
Коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" предлагат най-мракобесния законопроект за целия ни трагичен 35-годишен преход, който цели моменталически и.ф. главен прокурор да бъде отстранен, при това броени часове преди Висшия съдебен съвет да приключи процедурата по избора на неговата кандидатура за титуляр на поста. Законодателен акт, известен от Римско време като "intuitu personae", а в средата на миналия век прилаган и от режима на Сталин за елиминиране на неудобните - "има човек-има проблем, няма човек-няма проблем".
Единствено проявените железни нерви от Борислав Сарафов до момента са причина обществото да не е станало свидетел на безмилостна война между институциите или това, което е останало от тях. Сарафов правилно си дава сметка, че мишената не е просто той, а цялата прокуратура, като след това ще дойде ред и на съда. Реално всичко се прави, за да не се допусне неговото избиране, но крайната цел е много по-опасна.
Ако се намери мнозинство за приемане на поправките в ЗСВ, спуснати от адвокатски кантори и лобисти на техните марионетки в парламента, в лицето на депутатите от ПП-ДБ, то значи Народното събрание погазва Конституцията, смачквайки независимостта на съдебната власт.
Да не говорим, че поне малко срам и достойнство трябва да имаш, ако си се провалил с промените в Конституцията, да се въздържиш да пробваш още по-абсурдни поправки да прокарват чрез противоконституционни законодателни ремонти, с текстове, писани от лобисти и адвокати на собственици на партии, медии и енергийни дружества, покриващи понятието "олигарси".
Против всякаква парламентарна логика е изобщо на 7 януари, каквито са заявките на депутати от ПП-ДБ, да се стигне до приемане на проекта за промени на ЗСВ в комисия. Най-малкото, защото има още два проекта, внесени съответно от ИТН и от "Възраждане". Нещо повече, преди Коледа от Министерство на правосъдието публикуваха за обществено обсъждане и четвърти проект за промяна на ЗСВ. Разумният подход в случая изисква мнозинството в комисията да не бърза с опитите за прокарване на лобистки законови текстове, основателно определени като противоконституционни, а да изчака внасянето на проекта на МП в парламента.
Едва след това да се проведат задълбочени дискусии, включващи представители на юридическите гилдии - съдии, прокурори, следователи, адвокати, Висш съдебен съвет, Инспекторат на съдебната власт, академичната общност, които да изразят професионалните си препоръки, за да не става съдебната система обект на пореден вреден експеримент, който тотално да унищожи и без това малкото обществено доверие.
През декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че няма да допусне повече намеса на политическите партии в самоуправлението на съдебната власт. Стъпвайки на пресния опит от катастрофалните конституционни поправки, Борисов обясни, че не е работа на политиците да диктуват на ВСС - дали, кой и как да избират за главен прокурор, председател на Върховния съд и т.н., още повече, че конституционните съдии ясно са дали отговор на въпроса, че макар и с изтекъл мандат, кадровият орган продължава да изпълнява своите функции.
Ако Борисов се отметне от заявеното, то това ще рефлектира най-много върху ГЕРБ, а и персонално върху него самия, защото би поставило прокуратурата в състояние на тотален разпад. Именно в такава мътна среда, може да се окаже, че политически мотивиран прокурор е готов да изпълни нечия поръчка, да скалъпи незаконно обвинение, продиктувано от враговете на лидера на най-голямата партия.
Едва ли някои има и най-малкото съмнение, че това е изначалната цел на "новите стари" кандидати за партньори на ГЕРБ - Костов, Радан Кънев, Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Рашков, а зад тях Иван Кръстев и Иво Прокопиев.
Няма логика на популисткия опит за разправа със съдебната система да се вържат и депутати от останалите партии - ИТН, БСП, "Възраждане" и ДПС-НОВО НАЧАЛО. За това, че МЕЧ биха подкрепили всяка екзотика, няма съмнение, както и за това как биха гласували хората на Доган - те са пряко заинтересувани от разпад на държавното обвинение, също толкова, колкото Кирил Петков, Лена Бориславова, Асен Василев и Бойко Рашков.
Някои ще се сети, че бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка - Биляна Петрова, бяха заловени с предварително белязани пари – подкуп, при акция на закритата вече Спецпрокуратура и антикорупционната комисия. Мнозина вярват, че Иванчева и Петрова са невинни. Това е така именно на база много широко развитата пропагандна кампания в тази посока. И въпреки всичко, три съдебни състава заключиха, че двете са извършили престъпление. Петрова изтърпя наказанието си и вече е свободна, скоро това ще се случи и с Иванчева.
Трети месец в този 51-ви парламент седи и мълчи един депутат - Джейхан Ибрямов. Заловен със 100 000 лв. предварително белязани. Брилянтно реализираната операция на Софийска градска прокуратура и антикорупционната комисия го залови в момент на получаване на парите на столичен паркинг. Но трети месец парламентът не обсъжда поискания му имунитет. Ибрямов не си го дава, а се изкарва политически репресиран. Утре Ибрямов, "закован на местопрестъплението", ще гласува да бъде отстранен главният прокурор, който му е поискал имунитета. И ще се надява, че ще дойде друг, който ще "смачка" разследването срещу него.
Дали по същия начин не мислят Кирил Петков, Лена Бориславова и куп още депутати, за които е удобно да бъдат недосегаеми и скрити зад паравана "съдебна реформа" всъщност правят точно това - ликвидират върховенството на закона, в името на своите имунитети.
И това им е гарантирано, стига да успеят да изнудят колегите им от ГЕРБ - да стопират избора на титуляр за главен прокурор, да го отстранят незабавно, защото ще са приели поправката, според която изпълняващ функциите обвинител №1 може да заема поста само за половин година.
Някой дава ли си сметка, че България ще стане най-накрая лидер в едно – в сборище на криминални елементи от цяла Европа и региона.
ВСС с редовен мандат не е ясно - нито дали, още по-малко кога ще се избере. От ПП-ДБ непрекъснато натрапват, още по-абсурдни механизми за изслушване и избор на "тримата големи" в правосъдието, включително напълно дискриминационни конюнктурни мнозинства в съдебния съвет. Всичко това би тласнало прокуратурата към управление на ротация… на шест месеца.
Така, докато за главен стане някой магистрат, който срещу обещание за медийна и политическа подкрепа, обвини опонентите или дори евентуалните коалиционни партньори на ПП-ДБ.
Заради това от ГЕРБ, БСП, ИТН, които се усмихват на кръглата маса на представителите на ДБ, трябва да са наясно, че ако този ЗСВ мине, утре може да му скимне на някого да отмени следващите избори и той да си остане, дали в президентството или в Министерския съвет, особено, ако там се е настанил "равноотдалечен" премиер.
Политическата далновидност изисква мнозинството да игнорира опитите на ПП-ДБ да продължат да изнудват останалите партии, да приемат техните вредни ултиматуми. Ролята на това прогресиско малцинство отдавна отблъсква огромната част от българския народ.
Показателно е това, че опитът за всяване на разкол в Православната църква у нас се оказа дело на същите тези, които днес ни обясняват как прокуратурата била "бухалка", а главният прокурор "недосегаем".
Обидно е дори за юридическата гилдия, депутатът от "Да, България" Божидар Божанов, да влиза в ролята на стенограф, за да обяснява във фейсбук какво искали да постигнат - Те! Прокуратурата трябвало да се "разкапсулира", твърди компютърният зубър, който все така мълчи по въпросите - намира ли за редно, че беше замъкнал бившият министър на електронното управление Александър Йоловски в офиса на частната фирма на своя другар от "ангелите на Капитал" - Васил Величков, а след като поръчките за милиони не били дадени на "правилните" компании, Кирил Петков беше заплашвал същия този министър, все в присъствието на Божанов.
Но същият този Божанов цитира Йонко Грозев, който "оправи" Православието, та сега е тръгнал най-накрая да "оправя" и Прокуратурата.
Тъжно, нали?! Ако зависи от "Капитал" - прокуратурата трябва да се закрие, освен, ако Йонко Грозев, Андрей Янкулов или Георги Атанасов, не я ръководят. Нали това е искал от Борислав Сарафов преди повече от година и Христо Иванов, но понеже не се получи, сега като за последно пробват да отстранят главния прокурор, който в рамките на последната година допусна реализирането на знакови операции като тази с разобличаването на главния секретар на МВР от ПП-ДБ, въвлечен в грандиозната корупционна афера с митниците, в която пък за заплетени водещите фигури от "Продължаваме промяната".
Това, че само у нас се случва така, че прокуратурата се явява елемент от политическото позициониране, не се дължи на обвинителите, а на политиците.
И не е Христо Иванов първопричината, с неговите пагубни "реформи", подчинени единствено на овладяването на поста на главния прокурор. "Реформи", които направиха невъзможно избирането на редовни ИВСС и ВСС, "реформи" поставили две от трите водещи позиции в съдебната власт с "изпълняващи функциите" ръководители. Греховете на Христо Иванов са толкова пагубни, че е срамно дори да се предлага нещо, за което той има принос, каквото се е случило тази събота. Комисия да диктува на депутатите кого да номинират за регулаторните органи? Добре, че от ПП-ДБ не са поискали разпускане на парламента, но и това ще направят, ако им се отстъпва на фашизоидните ултиматуми.
Основният виновник за състоянието на правосъдието и в наши дни се нарича Иван Костов. Неговата "бандитска приватизация", както я наричаше бившият главен прокурор Никола Филчев, остана безнаказана, заради силното лоби, което Костов успя да си внедри в съда, а и в адвокатурата. В крайна сметка у нас осъден за бандитския преход така и нямаше.
Но това не е всичко - преди 25 години, Костов за първи път погази независимостта на правосъдието. Тогава ВСС избра за главен прокурор Бойко Рашков, който подобно на Сарафов, ръководеше следствието. Президент беше Петър Стоянов. Той отказа да подпише указ, за да даде време на мнозинството на ОДС в парламента да приеме лобистки и конюнктурни промени в съдебния закон, които да доведат до смяната на членовете на ВСС. След като Иван Костов получи мнозинство в кадровия орган на Темида, за главен прокурор бе избран Никола Филчев, когото пък Атанас Атанасов започна да подслушва…след това историята е известна.
Днес ПП-ДБ пробват да направят това, което Костов стори когато имаше цялата власт в държавата. И тогава, а и сега, обикновеният човек го няма в цялата политическо-законодателна еквилибристика, защото никой не се интересува от това - кой ще е главен прокурор. Големият проблем за политиците е, че хората вече не се интересуват от тях.
Само, че ако някои си мисли, че ще се спаси като прехвърли кризата от парламента върху съдебната власт, то греши, защото в крайна сметка ще се стигне до ефекта на бумеранга и този, който е допуснал разпада на държавността, ще страда от липсата й, когато се окаже жертва на незаконни обвинения и политически мотивирани присъди.
