ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
96 депутати са обявили собственост - апартамент, къща, гараж, паркомясто, офис, магазин и др., изчислиха от Института за развитие на публичната среда "Отворен парламент".
Съгласно декларираното пред Комисията за противодействие на корупцията става ясно, ч че народните представители са декларирали 107 апартамента, 71 къщи и 30 гаража. Част от тези имоти са наследствени, а друга – обявени като съсобственост със съпрузи и/или роднини на депутатите.
Общата стойност на недвижимото имущество, декларирано от народните представители, възлиза на 12 688 559 лв. Общата площ на имотите пък е 132 029 кв. м.
В допълнение към посоченото в графиката недвижимо имущество, депутатите са декларирали и права на строеж и ползване (в общо 4 случая). Апартамент в чужбина – Великобритания, е декларирал единствено депутатът Димчо Димчев от парламентарната група на "Възраждане".
Общата стойност на имуществото на депутатите е по-скоро ориентировъчна. Това е така, тъй като в подадените декларации има имоти, чиято цена не е посочена, като причината за това не е ясна - възможно е да става въпрос за пропуск, за имущество, придобито по наследство, но и за умисъл от страна на депутатите.
Най-често апартаментите и гаражите на народните представители са в София и Пловдив, а парцелите и къщите са в по-малки населени места в страната.
По отношение на парламентарните групи, очаквано най-много депутати от ГЕРБ-СДС са декларирали имоти - общо 23-ма. Това е ⅓-та от народните представители от най-многобройната група. За сравнение повече от половината от депутатите на МЕЧ и Величие са посочили някакво притежавано недвижимо имущество.
Публичността на имуществените декларации на народните представители е стъпка към повишаване на доверието в институциите. Когато информацията е ясна, точна и достъпна, обществото може да проследи не само доходите, но и потенциалните зависимости на своите избраници, отбелязват авторите на изследването.
Прегледът на всички данни досега обаче очерта някои проблеми с имуществените декларации, най-вече заради разнопосочните практики при тяхното попълване. Екипът е попаднал на примери за дублиране на декларирано имущество или задължение (когато става въпрос за съпружеска имуществена собственост) и попълване в погрешни графи. Така например някои депутати попълват разплащателните си сметки като "налични парични средства", а те следва да се отбелязват в "банкови сметки". Други народни представители пък посочват спестяванията си в чуждестранна валута, без да отбелязват равностойността ѝ в левове.
Всичко това затруднява машинната обработка на данните и налага те да бъдат повторно проверявани ръчно. В тази връзка въвеждане на още по-конкретни указания с примери, подобряване на формата на декларациите с автоматични контроли в тях и пр., ще гарантира, че всички депутати подават информацията по единен стандартизиран начин.
Подобна промяна не е само технически въпрос, а е стъпка към по-зряла политическа култура, в която прозрачността не е формалност, а част от ежедневната отговорност на тези, които вземат решения от името на обществото.
