Последвайте ни в Google News Showcase
Американската и Европейската космическа агенции стартират в началото на юни многократно отлагания проект за прочистване на близкия Космос от задръстилите го отпадъци.
На 4.10.1957 г. бе изведен на извънземна орбита първият в света изкуствен спътник на планетата. Той изпълни предназначението си и след време системата, захранваща го с енергия, се изтощи. Спътникът се превърна в непотребен предмет и остана в Извънземието като космически боклук №1. Оттогава досега същата участ сполетя доста негови „родственици”.
Според информация от американски и руски източници активни са само 8,5% от 23 800-те известни сателити (в Извънземието има и обекти, изведени на орбита тайно). Експерти изчислиха, че към края на 2010 г. в близкия Космос е имало поне 31 000 отпадъци, чиито размери са достатъчно големи, за да бъдат наблюдавани от 63 наземни станции. Става дума за части от степени на ракети, късове от разрушени космически апарати, парчета от защитната обвивка на сонди и др. Компанията на „пенсионираните” обекти обаче е доста по-многобройна. В нея се включват и по-малки тела - с размери от 1 до 10 см. Японски астрофизици смятат, че най-внушителна е групата на джуджетата, чиято големина е до 1 см - сега те би трябвало да са около 470 000 000!
Калабалъкът в Извънземието действително представлява голяма опасност - разрушителната способност на отпадъците е страхотна. Челен удар със средно голям обект например може да унищожи спътник. Частица с размери няколко милиметра е в състояние да причини гибелта на астронавт, намиращ се в открития Космос. Преди 30 години вероятността от сблъсък с шеметно летящо тяло (средната скорост е 12 км/сек!) бе 20%, а сега - 57,6%. Тя ще се увеличава с течение на времето, понеже броят на космическите боклуци нараства.
Според статистика на Европейската космическа агенция при падането си към земната повърхност големи космически обекти, излезли от строя (например орбиталните станции "Салют", "Скайлаб" и "Мир"), са изгорели до 70%. Оцелелите им части са се разпилели на площ няколко хиляди квадратни километра. Приземяването им е много опасно и по чудо досега няма значителни материални щети и човешки жертви. Възможно е последствията от следващи падания на космически отпадъци да са доста печални.
