Чудодеен камък цери болни, бездетни зачеват

Свети Георги пази Горни Богров от градушки

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

„Имах проблеми с бъбреците. Предстоеше ми операция, трябваше да пия скъпи лекарства. Често идвах в храма „Св. Георги” в Горни Богров. Реших да поискам помощ от Господа и от неговия камък, който дава изцерение”.

Това разказа 86-годишната баба Рилка Денева. Тя помолила свещеника да я пусне да пристъпи зад олтара. Мястото е забранено за жени, но той я оставил да преспи близо до скалата. „ Там се събуждашбодър и с нови сили, все едно скалата ти е свалила 20 години ” твърди още баба Рилка.

"В този камък са събрани болестите на хората, затова той непрекъснато расте", - допълни тя.  Рилка, както и десетки други българи, се събират в обителта на 13 юни – Спасовден. Защото на този празник камъкът е най-силен и лекува болежките.

Повече от 60 години в олтара на църквицата се вижда скалата, на която са издялани кръстове и  образите на светците Георги и Стефан. За 6 десетилетия тя е станала с над метър по-висока от преди. "Спомням си, че през 1951 г. камъкът беше ниско долу на земята", - обясни възрастна жена. „Днес обаче върхът му почти стига тавана на храма”.

Историята на чудото в манастира започва от Божи гроб, разказва свещеникът в църквата отец Антим. Тежкият блок бил донесен преди повече от 800 години от кръстоносците. Те го взели от Голгота. На връщане от освободения вече Йерусалим, кръстоносците често оставяли на различни места камъни с издълбани кръстове. Така се появила и чудодейната скала в Горни Богров. По онова време селото дори не е съществувало, а черквата е построена векове по-късно - след Освобождението от турско робство.

"Отец Георги, Бог да го прости, който беше на моето място през 1990 година казваше, че скалата стигала до рамото му. Отец Пламен, от когото приех манастира пък ми довери, че си слагал ръката върху него, а след време вече не можел да го стигне. Преди няколко години стигна височина 2,10 м. и оттогава не съм го проверявал с колко още е пораснал", спомня си Антим.

"Дали пък скалата не расте, защото сме много грешни и само чакаме да дойде един курбан да се наядем и дотук ни стига вярата?", пита се отецът. Сякаш в потвърждение на думите му само на метри от чудната скала трапезите на Спасовден бяха опъни в очакване на благословената манастирска чорба. Дънеше и цигански оркестър, който почти заглуши водосвета на свещеника.

Отец Антим призна, че потокът от хора вече е толкова голям, че едва се справя да помогне на всички. Хора от цяла България идват в Горни Богров, за да се докоснат до чудото. Често това са родители, баби и дядовци, които търсят спасение за деца и внуци в чужбина.

"Видях група с автобус от Стара Загора", допълни баба Христена. "Аз съм кръстена на Господа, но също имах проблеми. Камъкът помогна и на мен", спомня си жената.

Известно е, че освен да се спи край камъка, може и да се остави дреха на близък със здравословен или друг проблем. "Вече само допирам плата до скалата. Казвам молитви към Господа. След това връщам обратно дрешката на незнайния християнин. Неговият близък трябва да преспи с блузката или ризката, за да се зареди с положителната и целебна енергия на мястото”, обясни по- подробно духовникът.  Според него много хора оставяли купища дрехи, които нямало къде да се съхраняват. Обителта се превърнала едва ли  в магазин за втора употреба.

"Който не вярва, няма да получи помощ и така трябва да бъде. Нека само който се оповава на Бога да получи добро от него чрез тази скала", каза и Иванка Славева. Според нея патронът на манастира Свети Георги помага на хората от Богров почти всеки ден. "Когато видим, че облаците се сгъстяват, веднага тичаме в църквата да запалим по едно свещичка и да се помолим да няма градушка. Досега Георги винаги ни е пазил", твърди Иванка.

Всеки в селото знае, че камъкът няма да ви изцери ако не вярвате в магията му. "Аз вярвам в Бог още от дете. Винаги съм ходила на църква. Когато започнаха проблемите с бъбреците ми, дойдох веднага при камъка. И вече ми няма нищо. Моите син и дъщеря също дойдоха. Искаха да си имат дете. И двамата останаха в храма за по една нощ. На следващият ден се чувстваха добре. Реших, че вече е въпрос на време да имам внуче. Е, да но и до днес не е проплакало бебе. Явно силата на вярата е от значение”, обяснява си фактите жената. Въпреки това баба Тонка пък допълва, че нейната щерка забременяла още през следващия месец. „Седем години се опитваше да има бебе. Мина през три процедури ин витро. Единият път дори опита в чужбина, но нищо. След една нощ в църквата обаче, всичко се промени”, просълзява се Тонка. 

Не липсват християнските благодарности, на които се е нагледал свещеникът. "Освен за болестите, хората идват да се молят и за работа. Една жена остана тук една нощ. Единственото, което искаше от камъка беше работа. Още на следващата сутрин й се обадиха с предложение.  От първата си заплата дари пари на храма", става ясно от думите на Рилка.

Носят се стотици легенди за манастира и целебните сили както на камъка, така и на цялата света обител. Малко момиченце било оставено за няколко дни при монасите, защото било много болно. Когато баба му дошла да си го прибере, хлапето тичало без да спира по поляните около църквата. Лековита е и водата от аязмото на манастира. "От нея пие дори самият свещеник и казва, че се чувства много по-добре", разказва Рилка. Течността укрепвала организма и успокоявала хроничните болежки. За чудотворната вода миряните разбират преди години, когато на една послушница се присънва, че тя лекува болести. Тогава на 6 метра дълбочина наистина откриват изворче, което и до днес може да се използва от хората съвсем свободно.