Шефката на репресираните Лиляна Друмева пред ПИК за заплахата „бивши хора” на Рашков: Примитивен човек, освирепял за власт! Защо търпим болшевишките изстъпления - утре този терор ще залее цялата страна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шефът на МВР и вицепремиер в кабинета на Румен Радев Бойко Рашков сътвори пореден скандал. В предаването на Сашо Диков соцкадърът брутално възроди един от най-мракобесните термини от времето на тоталитарния комунизъм, използван от Държавна сигурност. Той нарече своите опоненти "бивши хора". Рашков, възроди това понятие като ясен знак към всички инакомисещи, тъй като терминът от комунизма е означавал хора, пращани в лагери и убивани.
За коментар по скандала агенция ПИК потърси председател на „Съюз на репресираните от комунизма – Памет“ Лиляна Друмева.
- Госпожо Друмева, като председател на „Съюз на репресираните от комунизма – Памет“ какъв е вашият коментар за изказването на вътрешния министър и вицепремиер в служебния кабинет Бойко Рашков за „бивши хора” и реанимацията на този комунистически термин?
- Поредната арогантна изява на вътрешния министър и вицепремиер Бойко Рашков, този път в предаването на Сашо Диков, който му пригласяше, е шокираща. Просто съм потресена от това, което се случва в България. Наистина не съм предполагала, че след 32 години борба за установяване на демокрация в България, отново ще преживеем такива болшевишки изстъпления, на които, забележете, толкова малко хора реагират. Потресена съм. Все още наистина не мога да го осмисля. Защото не ми се иска да си представя по-нататък какво следва.
- А каква е причината за всичко това?
- Помислете само за момент откъде идва Бойко Рашков. Не съм изненадана, че точно Бойко Рашков реагира така и точно той е казал това. Аз очаквах такова нещо, колкото и странно, абсурдно, смело да звучи.
Очаквах сега властимащите да опитат, макар и за 24 часа, да подложат бившият премиер Бойко Борисов на подобна атака. Той да бъде унижен, за да могат по някакъв начин да спечелят дивиденти пред тези, които предстои да гласуват.
Фактът, че преди два дни група, бих ги нарекла метежници, хора, събрани от кол и въже - един разпопен поп, Йоло Денев, едва ли трябва да изброявам цялата свита там пред ДАНС, която буквално превзе тази институция, сътвори това. След като хората, работещи там, призвани да раздават справедливост, хората, които работят за националната сигурност на България, бяха принудени да бъдат извеждани през задния вход. Защо търпим?
Защо не реагираме адекватно? Ами, утре този терор ще залее цялата страна.
Това е направено за сплашване. За сплашване на всички. За сплашване на целия бивш кабинет. За сплашване на бившия премиер. За сплашване и на най-обикновени хора, като мен, например. Хора, които все още не са изгубили ума си. Хора, които могат още да разсъждават и да кажат на глас какво ще се случи, ако продължаваме да го търпим още малко.
Ние сме страна, член на ЕС. Страна, която е член на НАТО. Лошото е, че тези, които се бият в гърдите през последните 30 години. Много от тях бивши министри, заместник-министри, именуващи себе си политици, продължават в тази посока да подклаждат огъня. Което означава, че ситото на хората, които наистина желаят истинска демокрация в България е много-много гъсто.
Най-отгоре, без да пропаднат надолу през ситото, са останали обикновените, истинските хора, пострадалите. Тези, които наистина знаят какво е болшевишки ботуш. И аз съм напълно съгласна, че това, което се случва в България сега, може да се нарече една почти 90-процентна аналогия с това, което се случи веднага след 9 септември. Вижте как пълзи този преврат.
Става дума за моментния министър на МВР и вицепремиер. На всичко отгоре ние не знаем защо той няма достъп до секретна информация. Как може да се назначава такъв човек за министър на вътрешните работи и за силов вицепремиер? Не мога да предположа, че президента Румен Радев не е знаел, за да го назначи. Това трябва да се знае. Истината е, че те, всъщност, всичко знаят. Но правят това, което са решили да направят.
Също така не мога да си обясня, защо е това мълчание на хората, които изграждаха демократичните промени. На хората, които бяха на улицата, по площадите. Не мога да си обясня това мълчание. Дали тези хора се умориха, дали загубиха вяра, сили. Не знам как да си го обясня.
Има си правораздавателни органи. Има си начини, по които да се установи дали един гражданин на тази държава е виновен или не. Крал ли е, не е ли крал. Какво точно се е случило. Но не може хората, които бяха по площадите, хората, които изграждаха с толкова много лишения демократичните промени, да бъдат поставяни под общ знаменател. Ето с това аз категорично не съм съгласна.
- А каква е причината това да е възможно?
- Много късно, безкрайно късно за тези 32 години, ние променихме учебните програми в българското училище. Защото, ако те бяха променени в началото на демократичните промени, ако учениците, тези две-три поколения, които бяха ученици през тези 32 години, бяха прочели в своите учебници истината за комунистическия режим, съм абсолютно сигурна, че никога не биха гласували нито за БСП, нито за „Има такъв народ”, нито за „Демокрактична България”. Наистина съм потресена от това, което се случва.
- Какво очаквате като развитие?
- Аз съм песимистично настроена. Един примитивен човек, когато е освирепял за власт, той не си задава въпроса какво и как трябва да направи, за да се добере до тази власт. Той играе ва банк. Ако има и кой да му приглася, перспективите за България никак не са розови. Винаги в живота си съм била оптимист. И сега съм. Защото не може да се запуши гласът на истината. Сенека казва: „Истината, дали е подкрепяна от всички, от половината, само от един човек или от никого, не става по-малко истина”. Убедена съм, че истината се подкрепя от много хора в България. И лично аз смятам, че не трябва да позволяваме това, което е като мое и на обикновения човек усещане, да не се случи.